Archive for the 'Ивайло Ганчев' Category

Дек. 22 2009

До Грузия с билети (2): Тбилиси, Мтксхета и Кавказ

Днес продължаваме с пътеписа на Ивайло за Грузия. В първата част прочетохме как е минало пътуването от Истанбул до Тбилиси, а днес ще разгледаме Тбилис, старата столица Мтксхета и ще преспим на планината Кавказ. Приятно четене:

Тбилиси и Мтскхета

Утрото си в Тбилиси започнах с кхачапури и чаша квас. След това се насочих по централната улица Руставели към сърцето на стария град. Тбилиси е с мащабите на София, като централната му част е разположена надлъжно на двата бряга на река Мкхвари. В историческия център мирише на многовековна старина, но е лишен от всякакъв блясък и монументалност. Над него някак не на място се е надвесила голяма метална статуя на „Майка Грузия“, държаща в едната си ръка меч, а в другата
— чаша с вино (всъщност страничният наблюдател няма откъде да знае, че става въпрос точно за чаша с вино, ако първият срещнат любезен грузинец не го информира надлежно).

Множеството черкви са най-интересната забележителност не само в Тбилиси.

Още първият досег със страната показва, че християнството е много важна част от живота на грузинците. Както ми разказа Гиорги от Сванети, за Грузия християнството не е някаква мода, заместила комунистическата идеология, както според него било в другите източноевропейски страни, а било, заедно с грузинската азбука, главният спояващ компонент, около който се гради националното самосъзнание през цялата история на страната. Грузинците се гордеят, че страната им е втората християнска държава в света след Армения, която официално е възприела християнството през първата половина на 4 век. Хората са много религиозни като не е рядкост да се видят съвсем млади момчета и момичета, които се кръстят, когато минават покрай християнски храм, да не говорим за възрастните грузинци. Църквите с характерната си семпла архитектура не са богато изографисани, но поддържани и неизбежно работещи и пълни с хора.

Приключих обиколката си из стария град и хълмовете над река Мткхвари и хванах метрото за автогара Дидубе, от която трябваше да хвана маршрутка за

град Мтскхета — старата столица на Грузия,

намираща се на 15 км. от Тбилиси.

„Автогарата“ е голяма площадка до един оживен пазар, на която стотици маршрутки са наспрели в пълен безпорядък, а билети се продават от няколко ръждясали бутки в дъното на автогарата. От тази и от няколко други автогари в Тбилиси с рейс или маршрутка може да се стигне практически навсякъде из страната за няколко лари, а също и до Армения, Азербайджан и Турция. Маршрутката е основният обществен транспорт в града и извън него.
Четете по-нататък>>>

No responses yet

Дек. 15 2009

До Грузия с билети (1)

Като че ли Грузия започва да буди интереса на пътешествениците в последно време. Днешният пътепис ще ни отведе до Грузия и Кавказ — този път ще стигнем до там не на мотор, кола или със самолет, а по най-обществено достъпен начин, а именно с автобус. Изобщо през цялото пътуване Ивайло използва билети — за влак или рейс. Приятно четене:

До Грузия с билети

част първа

Към Тбилиси или Автобусът — беглец

Истанбул

Автобусът потегляше от паркинга на крайпътното капанче по магистралата. Застанал
на площадчето пред ресторанта, махах с ръка към отпътуващия автобус сякаш с това
щях нещо да променя… Плановете ми да пътувам до Грузия и нейните отдалечени
краища се изпаряваха за втори път, след като миналата година войната възпрепятства тръгването ми.

За пореден път се озовах на голямата истанбулска автогара — едно от най-грозните и
неорганизирани транспортни съоръжения, които съм виждал. В сравнение с него
софийската автогара изглежда съвсем модерно, чисто и подредено място. Нощният
автобус от София ме стовари в Истанбул в ранната утрин, така че да имам достатъчно време да намеря сектора за следващия си автобус.

В 9 часа вече държах билета си за Тбилиси.

В 10.30 ч. минибус ни откара до мястото, откъдето всъщност потегля автобусът за Тбилиси — автогара Аксарай.

Четете по-нататък>>>

5 коментара

Ное. 14 2008

Молдова, Приднестровие и Румъния (3)

Днес ще проследим последната част на пътуването на Ивайло до Молдова, Транснистрия (Приднестровие) и Румъния. Пътешествието започна с пътуването до Кишинеу (Кишинев) и продължи с пътуване до Приднестровската република.

Приятно четене:

Приднестровие – Гагаузия – Констанца

ден четвърти

След повече от скромната закуска в хотела в Тираспол, потеглихме към гр. Бендеры. Непосредствената цел беше посещение на Бендерската крепост. След това трябваше да минем обратно целия път на юг през Молдова до румънската граница при Джурджулещи и да нощуваме някъде в Румъния.

По 15 километровия път между Тираспол и Бендеры единственото интересно нещо е, че между двата града има тролейбусна линия. От моста над Днестър се открива гледка към крепостта с кулите, надвесени над реката. В края на моста, на входа на града за пръв път от влизането ни в Приднестроние видяхме патрулиращи военни с калашници. Все още можеха да се видят и бариерите и телените заграждения, разделяли града от отцепническите приднестровски сили, преди да бъде превзет от 14 приднестровска руска армия, командвана от генерал Лебед. Овладяването на Бендеры от приднестровските части през юли 1992 г. слага край на въоръжения конфликт и прави града единствената приднестровска територия, разположена от „грешната” западна страна на реката.

Веднага след моста се влиза в един сравнително сложен пътен възел, който се бях опитал да разуча в Google Earth. Не видяхме указателни табели за крепостта, а тя визуално се падаше вдясно (в северна посока) от моста, поради това реших да карам „по азимут”. Същевременно, в Приднестровие, както и в Молдова, знаците, показващи еднопосочно движение са малко по-различни от тези в другите страни, в които съм шофирал, а освен това много често при навлизане в насрещното движение на еднопосочна улица липсва познатият ни червен забранителен знак с бяла лента по средата. Поради това е лесно обяснимо, как в стремежа си да хвана посоката водеща ме визуално към крепостта, влязох в насрещното движение на едно от еднопосочните „уши” на пътния възел. Естествено виждайки насреща си премигващите с фарове автомобили, осъзнах грешката си доста бързо, като не бях навлязъл и 5 метра в насрещното. С бърза маневра на заден ход се върнах обратно и хванах правилната, разрешена посока за движение.

Облекчението ми от добрия изход от тази пътна ситуация не трая повече от 5 секунди. Пред мен – приднестровски катаджия. Не един! – поне четирима патрулиращи приднестровски катаджии! И катаджийска караулка. Нямах съмнение, че ще ме спрат. От тук нататък – стандартна ситуация: спирам, поздравяваме се, гледам виновно, подавам документи. Другарят катаджия ми обясни колко много съм сбъркал. Аз не отричах, заоправдавах се, че не съм видял, объркал съм се, и т. н. (слава Богу, след три дни престой, доста бях възстановил потъналите дълбоко в паметта ми познания по руски). „Последвайте ме!”, каза катаджията. Влязохме в караулката. А там – друг, сигурно висшестоящ, с по-официална униформа. Държи шофьорската ми книжка и талона на колата (техпаспорт). „Нарушил сте правилата!” – „Да, знам… не видях, не разбрах…” – повтарям вече познатия репертоар – „Бяха само 5 метра, веднага се върнах”, но той непоколебим: „Дори един метър да беше пак си е нарушение!” Нещата не вървяха на добре, но следващата реплика на служителя на реда накара гърлото ми да пресъхне, а сърцето ми да забие още по-силно. „Сега процедурата е следната – ние задържаме книжката и талона на колата, даваме ви един документ, с който продължавате, а ние ще ви изпратим документите в България”. Шок и ужас!!! Мисля трескаво, репликите ми идват бързо, сякаш лягам и ставам с руския език: „А не можем ли с глоба някаква да оправим нещата?” Той човекът дори не дочака да довърша: „Трябва да платите 250 рубли!” Нещата отиват към пазарлък – това е добър знак. След малък спор в каква валута да платя „глобата”, извадих телефона си за да сметна колко евро са 250 рубли. А онзи ме изгледа озадачено и със строг тон пита „На кого ще звъниш?!?” Казвам „На никого, смятам колко евро трябва да платя”. „Ти знаеш курса на рублата???” – „Да, знам го, защото в Тираспол обменях валута”. Оказа се, че са точно 20 евро. Очевидно, те си знаеха предварително евровия размер на мизата. Платих 20 евро и моментално си получих документите обратно. Дори ми пожелаха лек път към България.

No responses yet

Ное. 05 2008

Приднестровие (Transnistria), Молдова

Днес ще продължим с пътуването из Молдова. Ивайло вече ни представи пътуването до Молдова, а днес ще ни разходи из отцепническата проруска част – Приднестровието. Приятно четене:

Приднестровие

Ден 3

На север, реката, Приднестровие

Първоначално планирахме да пътуваме до северния молдовски град Сорока, за да разгледаме добре запазена средновековна крепост (естествено, свързана с управлението на Штефан чел Маре).

Вижте по-голяма карта

Още от пътуването до Кишинев обаче, разбрахме, че в Молдова разстояние от 160 км (толкова е разстоянието от Кишинев до Сорока) се изминава за страшно много време. Оказа се, че няма да имаме достатъчно време да пътуваме до Сорока и след това да продължим пътя си според предвиденото в рамките на оставащото ни време. Затова решихме да се насочим направо към гр. Резина, който се намира на брега на река Днестър на около 80 км. североизточно от Кишинев. Първокласният път от Кишинев до Сорока е в сравнително добро състояние, но едва след около 35 км. при гр. Орхей трябваше да се отклоним по второстепен път към гр. Резина. Преодоляването му беше трудно и отне доста време. От гр. Резина лесно намерихме отклонението към

село Сахарна и манастира.

Манастирът „Света Троица”

е основан през 15 в. и без да представлява нещо особено впечатляващо, е популярно място за много местни хора. В почивния ден имаше много групи с ученици, доведени на екскурзия.

Никога не съм разбирал забраните да се снима в манастири…

Върнахме се обратно до Резина, но без да влизаме в центъра на града.

4 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version