Днес ще започнем още едно автомобилно пътуване през Словения и Хърватска до Венеция и обратно през Албания и Македония. Този път — мъжкият поглед. Приятно четене:

Балкански багри с венециански оттенък

част първа

Бургас — Самобор — Любляна — Постойна- Венеция — Плитвички езера — Трогир — Дубровник — Будва — Шкодер — Дуръс — Елбасан — Охрид -Скопие- Бургас

31.август Нощна Калотина — Белград — Самобор/Хърватска/

От Бургас тръгвам късният следобед.

Здрачава се. Влизам в Пазарджик кръгово — светофар — кръгово и вече съм при С и С /спътници и приятели/. След половин часови дебати с кой автомобил да тръгнем надделява малкото,но оказало се много важно в последствие предимство на моята Хонда пред широкия и удобен ван на моя приятел — двете работещи гнезда за запалки в купето (предната зарежда навигацията а задната зарядното за радиостанциите).

Пушилката и врявата около избора на превозното средство бързо отстъпи място на емоцията от старта на дългоочакваното пътуване.

Новият асфалт на софийското околовръстно повдига настроението ни. Само след минути ще се съберем с другите ни приятели. Хич не сме малка група — три автомобила 14 особи.

С безпокойство броя профучаващите край нас германски,австрийски швейцарски пингвини — колко ли ще са на Калотина?? Стигаме неусетно границата. Българско минаваме бързо, но отстреща е Сърбия, а там нещата не вървят. Десетина колони димящи автомобили вият гръбнак в различни посоки, но уви — за бленувания изход/вход портите са само три! След близо тричасово чакане, полунадрусани от невероятния смог ни пожелават „Сречан пут“ и стъпваме в Сръбско. Сменяме малко динари /1 евро= 75 динара/. Потегляме…

Белият град ослепително блести в прохладната нощ. По зазоряване пием сутрешното кафе на последното сръбско OMV на европейски цени, ободрени… напред към Самобор. Границата минаваме за минути. Следва перфектна магистрала с много „одморища“ — места за почивка (много ми хареса тая тяхна дума — точно и ясно определение)