Категория: Трогир

Хърватия (4): Трогир 0

Хърватия (4): Трогир

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Трогир. Хърватската част от пътуването започнахме с Дубровник и центъра му, продължихме със Сплит, а  днес сме в Трогир Приятно четене: Хърватия част четвърта Трогир продължение на голямото...

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (2): От Задар през Сплит към Макарска 9

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (2): От Задар през Сплит към Макарска

 Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Западните Балкани заедно с Петя. Миналия път от Дунава през Белград стигнахме Плитвишките езера. Днес поемаме от Задар към Трогир, Сплит и Макарска в Хърватия.

Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част втора

От Задар през Сплит към Макарска

Задар

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Задар, Хърватска – из Западните Балкани на мотор

Бърза обиколка с нашия предварително подготвен гид – Светльо. Катедрали, чешми, стар град с излъскани от времето плочи, по които вървим, а стъпките ни попиват и създават история. Непреодолим вкус на античност, който ще ни съпровожда през цялото пътуване. Продължи>>>

До Хърватска и обратно 11

До Хърватска и обратно

Днес ще се разходим до есенна Хърватска. Наш водач из Трогир, Сплит и Дубровник ще бъде Страхил. Приятно четене:

До Хърватска и обратно

17-23.10.2009г.

Предговор

Какво си представя човек щом чуе Хърватска? Слънце, море, Дубровник, Загреб, а може би и още нещо. Едно е сигурно, в Хърватска има за всеки по нещо.

Тази държава се е разпростряла в западната част на Балканския полуостров, подобно на подкова, сякаш за да подскаже, че да си държава на Балканите си е чист късмет. И как няма да е късмет като се има в предвид колко империи и императори са я владели и искали за себе си. От Диоклетиан, та чак до Йосиф Брос Тито. Но нека погледнем към съвременна Хърватска и нейните достижения и красоти.

Идеята

Отдавна си мечтаех за пътуване. Просто пътуване, без значение къде и с кого. И не случайно хората казват, че когато се стремиш към нещо, то непременно се случва.

Идеята за пътуване до Хърватска се бе зародила трайно в главата ми от много време насам. Просто се чудех как да я осъществя и къде точно да отида.

Отговорът на този въпрос дойде с едно предложение от приятели. Предложението беше за една седмица в град Трогир, на брега на Адриатическо море. Предварително се постарах да науча повече за местата, които ще посетя и разбрах, че градчето е обявено за паметник на културно-историческото наследство под защитата на ЮНЕСКО. Но за Трогир и околностите му малко повече в следващите глави.

17.10.2009г. Пътуването – студът, крайпътната кръчма и Хърватската провинция

И така, решено е! Тръгваме за Хърватска! Решихме, че ще пътуваме с автомобил от София. Не е най-евтиният вариант, но със сигурност е най-удачния, ако искаш да видиш повече места.

Отправната точка бе Софийската автогара. Часът на тръгване беше неприлично ранен – 4.30ч., но все пак имахме в предвид, че ще трябва да минем около 1200 км. На всичкото отгоре и температурата беше крайно ниска за този период от годината – само 2 градуса над нулата, и ледената прегръдка на зимата се усещаше с пълна сила. Затова – парното на max и със средна газ към Калотина.

Гранично-контролно пропускателния пункт Калотина ни посрещна със сънливи, но вежливи митничари и никакъв трафик. Оставихме митническите формалности и родината зад нас и поехме по познатия на много български автотуристи маршрут Пирот-Ниш-Белград.

Четете по–нататък>>>

6

През Черна гора към Дубровник, Хърватска (Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани – 2 част)

Днес ще продължим с мотоциклетното пътшествие на Георги из Западните Балкани. Оставихме го в подстъпите на Шкодер, Албания, а сега ще продължим към Черна гора и Хърватска. Приятно четене: Из Западните Балкани на мотор...

От тук до Венеция – балкански пътепис 22

От тук до Венеция – балкански пътепис

Стига сме хойкали насам – натам — време е да прочетем нещо за родните ни Балкани и Венеция (тя е по-скоро като „другия край“ на балкaнската магистрала. Преди да стигнем Венеция ще се разходим из Черна Гора, Хърватска, Словения. Приятно четене:

Чудеса на „няколко крачки“ от България

Пътуване до Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция

Когато реших да направя тази екскурзия прочетох много пътеписи. Тези пътеписи ми помогнаха и знаех къде отивам, какво да търся и колко ще ми струва приблизително. Благодаря на всички, които публикуват пътеписите си и се надявам да съм в помощ на някого.

Планът е – Черна Гора, Хърватска, Словения, Венеция. Пътуваме 9 възрастни и едно дете.

Наговориха ни много „страшни“ истории за преминаването на българо – сръбската граница и за най-безопасно решихме да минем през Кула. Пристигнахме вечерта във Видин и нощувахме в Хотел „Бонония“. Сносен хотел, на много ниски цени (40 лв – двойна стая). Вечеряхме на ресторант – корабче, но не беше толкова хубаво. Явно по-модерните и нови ресторанти бяха привлекли клиентите и корабчетата вече не са на мода, та и ресторанта не беше нищо особено.

На сутринта(12.10.08), в 5.30 потеглихме за границата. Нямаше други, освен нас. Българската мина добре, но на сръбската сгрешихме, че прекъснахме сутрешното кафе на сърбина и той се погаври малко с нас. Но единствено ни сплаши, веднага след това стана мил и без проблем и без проверка на багажниците (които и без друго бяха препълнени, така че не може да се извади само 1 сак – или всичко или нищо) ни пуснаха.

Още първото село, след границата ни впечатли много – всички къщи до една бяха на два етажа, страшно красиви – все едно ca извадени от архитектурно списание. От там нататък по-голяма част от къщите бяха такива, но не всички. Пътищата бяха в идеално състояние(не сме карали по магистрала), тротоари, спирки за междуградски автобуси.

в Черна Гора.

Достраша ни и от тази граница, но като я видяхме се успокоихме – 2 бараки на 500м една от друга играят ролята на сръбския граничен пункт и черногорския граничен пункт. И на двете места ни взеха паспортите, удариха печати и ни ги върнаха. Докато чакахме на опашката дойдоха 2 момчета и ни дадоха месечни винетки по 10Е. Малко преди да „влезем“ в Черна Гора вече бяхме хванали река Лим и се движехме все по едни тесни пътища, сред скали, беше красиво и малко опасно. В Черна Гора пътя сякаш се стесни още, само завои, няма никакъв шанс за изпреварване, но това не пречеше на черногорци да го правят с 80 км в час. Средно карахме с 60 км/ч, завоите бяха големи и това се оказа най-кошмарното ми пътуване, въпреки, че често спирахме, за да се снимаме с красивите каньони. Отне ни над 5 часа да минем 300 км. И в Черна Гора къщите бяха големи, но по-непривлекателни. Столицата беше симпатично малко градче. И само завои, баири, скали, завои…

Которски залив


Четете по-нататък>>>

Балкански багри с венециански оттенък(1) 2

Балкански багри с венециански оттенък(1)

Днес ще започнем още едно автомобилно пътуване през Словения и Хърватска до Венеция и обратно през Албания и Македония. Този път — мъжкият поглед. Приятно четене:

Балкански багри с венециански оттенък

част първа

Бургас — Самобор — Любляна — Постойна- Венеция — Плитвички езера — Трогир — Дубровник — Будва — Шкодер — Дуръс — Елбасан — Охрид -Скопие- Бургас


31.август Нощна Калотина — Белград — Самобор/Хърватска/

От Бургас тръгвам късният следобед.

Здрачава се. Влизам в Пазарджик кръгово — светофар — кръгово и вече съм при С и С /спътници и приятели/. След половин часови дебати с кой автомобил да тръгнем надделява малкото,но оказало се много важно в последствие предимство на моята Хонда пред широкия и удобен ван на моя приятел — двете работещи гнезда за запалки в купето (предната зарежда навигацията а задната зарядното за радиостанциите).

Пушилката и врявата около избора на превозното средство бързо отстъпи място на емоцията от старта на дългоочакваното пътуване.

Новият асфалт на софийското околовръстно повдига настроението ни. Само след минути ще се съберем с другите ни приятели. Хич не сме малка група — три автомобила 14 особи.

С безпокойство броя профучаващите край нас германски,австрийски швейцарски пингвини — колко ли ще са на Калотина?? Стигаме неусетно границата. Българско минаваме бързо, но отстреща е Сърбия, а там нещата не вървят. Десетина колони димящи автомобили вият гръбнак в различни посоки, но уви — за бленувания изход/вход портите са само три! След близо тричасово чакане, полунадрусани от невероятния смог ни пожелават „Сречан пут“ и стъпваме в Сръбско. Сменяме малко динари /1 евро= 75 динара/. Потегляме…

Белият град ослепително блести в прохладната нощ. По зазоряване пием сутрешното кафе на последното сръбско OMV на европейски цени, ободрени… напред към Самобор. Границата минаваме за минути. Следва перфектна магистрала с много „одморища“ — места за почивка (много ми хареса тая тяхна дума — точно и ясно определение)

Трогир, Хърватия 0

Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола

Сборен разказ за пътуване на Мартин из Хърватия. Приятно четене: Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) – пътуване с кола – част 1 Първото искам да спомена, че това пътуване беше възможно единствено благодарение...