Пътуване до…

И до това доживяхме – редакцията напълно незаслужено излиза в почивка за около седмица-две. Това ще доведе до нередовност на новите разкази, за което смирено моля за извинение от читателите и авторите (особено) в сайта. Иначе: пишете и пращайте, всичко ще се появи, само няма да е съвсем веднага.

Благодаря ви!

Ст.

Днес няма да има нов пътепис. Очаквайте ни отново утре.

По покана на Комитата, отговарям 🙂

„Щастлив“ според мен е много сериозно понятие – който е чел Гьоте ще го потвърди, затова ми е трудно до невъзможност да отговоря в някакви си шест точки точно в този (гьотевски) смисъл на думата „щастлив“.

Но Комитата ме покани, затова ще приема малко по-лекото и общоприето значение на „щастлив“, като описание на шестте неща, които ме кефят и които обичам да ми се повтарят:

1. „Тате, тате!“ – възгласът на щерка ми. Мисля, че за това съм бил роден – да ми досаждат с този възглас. Сериозно 🙂 Когато не е в къщи (а е на бабиндом или на лагер) адски ми липсва спора, дали ще гледаме Jettix или National Geographic.

2. Руски книги и книгите на руски – няма други като тях

3. Пътуването – даже една разходка с колата до Петрохан ме кефи, пък какво остава за по-далечните

4. Карането на кола – мога и в непрогледна ноемврийско-декемврийкса нощна мъгла в района между Търговище и Шумен, мога и 12-15 часа да се връщам от Виена

5. Споровете с „политическите“ ми „противници“. Кавичките са сложени, защото става дума дума за близки приятели (а и роднини), а които бистрим политиката – от край време го правя 🙂

6. Радвам се, когато срещна стар отдавнашен клиент или далечно познат, на необичайно място и той ми каже „Здрасти, как я караш?“ Особено ми е гот, когато това са хора, които съм срещал в качеството ми на екскурзовод – тази дейност съм я прекратил през далечната 1996г, но и сега ми се случва да ме спират малко познати хора на непознати улици в необичайни места. За щастие ми се случва и със сегашната ми работа

Пипилотке, ти попълни ли въпросника с шестте неща? 🙂

Колеги, хайде да не пращате излишен рекламен спам като коментари – с руския се справям, защо карате да „обучавам“ Akismet-а на това, че има и български спамери?    Изпрати пътеписа като PDF