Автор: Гарга Рошава

Вятър, мъгла и … готини хора 2

Вятър, мъгла и … готини хора

Днес, на националния празник, ще обърнем взор към китната ни родина. Мислел съм си как може с малко думи да бъде разказана България. Без да налагам мнението си, но днешният кратък разказ на Рошавата Гарга до голяма степен се доближава поне до моята представа за днешна България.

Приятно четене и честит Трети март!

Вятър, мъгла и … готини хора

Тръгнах в дъжд. Проливен, ако трябва да изпадам в подробности. Слава богу, взеха ме още преди да се инсталирам окончателно на старта, макар и само за 30-тина км. А там – пак вали. И освен това е неделя, трафикът е слаб, магистрала, фучат без да гледат и никой не спира. След 20-минутно подгизване едно семейство на средна възраст се смили и ме дръпна още 50-тина км, колкото да слезем от магистралата.

Последваха нови 20 минути под дъжда, който този път беше гарниран с обилна мъгла, за да е пълна свинщината. За втори път откак стопирам се наложи да сложа светлоотразителната жилетка. Не я обичам, кара ме да се оглеждам къде ми е метлата. Куриозът в случая беше, че стопирах точно до една катаджийска вишка и нали се сещате какъв беше ефектът? Всички намаляват, търсейки слънчогледа, а после много озадачени от срещата с нов вид катаджия – с раница, даваха газ, понякога красноречиво жестикулирайки.

Мъгла по пътя

Времето ставаше все по-гнусно, а аз все по-невидима, когато ми спря един сребрист опел. Вътре човекът ме посрещна с широка усмивка, протегната за запознанство ръка (и аз дори не му забравих името на третата секунда!), и добруджанки. Последните се оказаха много вкусни солени курабии със сиренце вътре, лично приготвени от нежната му половинка, очакваща трето

До Била и обратно или защо повече няма да стъпя там! 22

До Била и обратно или защо повече няма да стъпя там!

И така… малко преди Нова година на нашия сайт стана лека дискусия за това какво е пътепис и какво – не. Тогава припомних, че за да бъде пътепис то трябва да бъде описание на пътуване, та ако ще и до Билата да е. И… ето че предизвикателството имаше ефекет (знаете какъв съм гаден, долен манипулатор съм 😉 – Рошавата Гарга реши да разкаже цветно и широкоекранно за първото ѝ посещение в градската Била 😀 И т.к. разказът е писан ексклузивно за нашия сайт, аз го публикувам незабавно, а на вас пожелавам приятно четене и помнете: където и да сте тръгнали можете да откриете приключението 🙂

До Била и обратно

или защо повече няма да стъпя там!

След кратка провокация (на мен толкова ми трябва, че и това ми е много), реших да ви разкажа цветно и широкоекранно за първото ни ходене в Billa в нашия град. Последното уточнение е, защото неколкократно се е случвало преди, отдавна, да пазарувам в Била, но в София. След години монопол на Пикадили, най-накрая тук се пръкна някой и друг магазин на Била. Та решихме един ден с половинката да преслушаме конкуренцията. И тъй като дори и най-близкият магазин ни е достатъчно далече, наложи се да заредим колата с бензин и да си вземем сандвичи за из път.

Четете по–нататък>>>

На стоп из виелиците :-) 13

На стоп из виелиците :-)

И така лека-полека годината се изтърколи и дойде време за последния за година пътепис. Това е разказ за автостопа на Рошавата гарга по заснежените пътища на България. Така ще приключим настоящата година — живот и здраве след празниците продължаваме с пътешествията по света (и у нас). Не спирайте да пращате разкази, ако не ви отговоря веднага това единствено може да значи, че съм препил с греяно вино;-)

Желая ви честито Рождество Христово и една щастлива Новата година!

А сега: приятно четене:

На стоп из виелиците:-)

Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг. Това даже два пъти за последната седмица.

Тръгнах, значи, преди десетина дни пак към Софията. Предстоеше да поседя повечко там, така че бях нарамила една 15 килограмова раница. Е, не е за сефте, аз и камъни за градината съм пренасяла така от Родопите… Освен това в джоба, за да е на топло, носех и една тарантула, ей така, да види свят и тя. Той всъщност се оказа тарантул.

След кратко махане ме дръпнаха на 30-тина км от Варна, после ме взеха до Шумен, където ми спря един чичка. Пътуваше за София в една не зле изглеждаща отвън кола, която отвътре се оказа голяма барака. А той я караше направо уникално! Не съм виждала някой да кара така откак горивото беше с купони през бензиновата криза на коя година беше там, преди отдавна. 1991 май беше. На всеки един баир надолу, колкото и малък да беше, той изключваше от скорост. Като започне нагоре-то, включва и дава газчица, ама да не вдигне повече от 80 км/ч. И така до следващото надолу. В един участък броих, че за около минута включи и изключи от скорост 5—6 пъти. Уникат просто! На големите надолнища направо си гасеше колата. Реших, че с тия темпове май ще стигна с час по-късно от нормалното. А официално пътувах с рейса, трябваше да пристигна до 15ч, а не когато — тогава, че какво щях да обяснявам?! Е, не че не бих се справила, ама защо да усложняваме нещата. В един момент разбрах, че той дори не отива в града, а още на околовръстното ще се отклони. Предложи ми да ме закара до Симеоново, откъдето да си хвана рейс до н’ам къде си, откъдето друг рейс, че дали нямаше и трети, до гарата. По груби сметки — поне още час път из София. А-а-а-а, не, викам, забрави! Оставяш ме на околовръстното и се спасявам поединично. В този момент той обяви, че е стигнал средата на пътя и ще яде. А аз безумно се зарадвах, понеже това беше чудесен момент да се отърва от него. И добре, че така реших. Спря ми един пич, който караше със 140 още преди да стигне магистралата. Бързо наваксах, че дори и стигнах по-рано. Кеф голям!

Четете по–нататък>>>

4

Страсбург и околностите

Да разгледаме Страсбург и околностите му. Приятно четене и гледане: Събрани впечатления от Франция Миналата година се скъсах да пътувам по чужбинско (не, че тази много ми се размина де), къде за лошо, къде за добро — такъв ми бил късметът. Понеже посетихме доста места за кратко време, спомените ми много бързо...

Ливърпул 2

Ливърпул

Докато чакаме един известен политически коментатор и деятел да си напише пътеписа за Англия ще разгледаме един британски град с очите на Рошавата Гарга. Приятно четене:

Ливърпул

P1190754

Това беше изборът на мъжо, навих се щото имаше рожден ден та от Гданск – със самолетчето бяхме за 2-3 дни в града на ливърпулската четворка… или на някъв там отбор, зависи от гледната точка явно…

Бяхме и на мач, разбира се. Така прибавих още едно странно място, на което съм спала права или седнала, наред с концерта на Юрая Хийп и една дискотека – стадион Анфийлд по време на мач.

P1190527

P1190749

Записки на стопаджията 2

Записки на стопаджията

Пътища на този свят — много. И начини да пътуваме по тях — бол. На кон, на кола, на рейс, самолет и на триколка, на влак или пеша можем да обиколим света. Днес ще пътуваме на стоп. Наш водач ще бъде Рошавата гарга, която ни написа пътните си стопаджийски впечатления:-)

Приятно четене:

Записки на стопаджията

Обичам да пътувам на стоп. През последните години пътувам или с кола, или със самолет, или на стоп. Влак или автобус не са използвани не помня от кога. Пътувам на стоп защото така ми е кеф. Който не е пътувал никога, той не може да разбере удоволствието от пътуването на стоп. Но не съм и някакъв стоп-манияк, който да маха безцелно, само и само за да се движи нанякъде, пък каквото сабя покаже. Аз пътувам, за да се придвижа от т. А до т. Б при това по най-бързия възможен начин, за да не губя от времето, което ще прекарам в т. Б. Имам книжка, но не карам по разни причини. Най-тайната е, че предпочитам да пътувам на стоп, вместо да шофирам:oops:

Винаги пътувам само соло, тръпката е далеч по-голяма, както и успехът с махането. От друга страна, малко съм пишман стопаджия, да ви кажа. Нямам стопове в дъжд, по тъмно или през зимата. Като знам хората какви стопове правят… Тия дни ми се очертава да извърша пръвия си що-годе зимен стоп, пък да видим дали няма да се изпълнят и другите неизвършени подвизи. Откак реших кога точно ще пътувам, не ме свърта на едно място. Сърби ме пръстът, ви казвам. Снощи се зарових във форума на колегите стопаджии и ми стана едно мило и драго такова… След седмица мисля вече да съм с раницата на пътя. А половинката, милата, е толкова против стопирането ми, че дори ми предложи да взема колата! Прецедент!!! След няколко неуспешни опита да ми забрани да махам, вече се отказа. Но това с колата беше просто… обездуми ме един вид.

Към Широка лъка

Започва път от моя праг…

Знам откъде тръгвам, не е съвсем сигурно къде трябва да отида, а какво ще се случи по пътя никой не знае. Тръгнах със смесени чувства, за пръви път не бързах да стигна. Поне не бързах за там, където трябваше в крайна сметка да отида. Бързах за едно друго място, където щях да убия още малко време преди срещата, която вече не знаех дали искам да се състои.

За първи път май тръгвах толкова рано за стоп, но все пак — зима, дълъг път, а и бързах за кукерите в Широка лъка. Както винаги тръгна тегаво, на изхода на града трудно спират. Тъкмо взех да се изнервям леко, понеже се появиха и още двама стопаджии, които се лепнаха до мен, когато ми спря черно ауди със затъмнени стъкла на задните врати. Вътре обаче седеше приятен младеж (баси тва как звучи, все едно аз съм стареж). Дънеше яко хаус и аз се поотчаях, че ще ми се пръсне главата. Той обаче ме усети и реши да ме хвърли от коня — пусна цял диск мр3 с български класически песни. След 50-тина километра ми се отпусна и гласът и в един момент вече дружно грачехме „вземи една българска роза от мен“. Е, вярно, че във всяка песен търсех подтекста в светлината на моите си мисли. На моменти чак ми се насълзяваха очите. То не беше „дано минеш по другия бряг“ или пък „сбогом, дано си щастлива“, " да те жадувам аз, а ти все повече да се отдалечаваш„, „не сънувай ласките нежни на друг“, после „ах, как не искам да съм сама“ и т. н… Уредбичката му беше доста яка, в багажника дънеше огромен бас и беше наистина странна гледка да видиш — минава по улицата черно ауди с тъмни прозорци, а от вътре дъни здраво „детство мое“ и двама луди пеят с цяло гърло.

Четете по-нататък>>>

Една импулсивна разходка до Мангалия (Румъния) 1

Една импулсивна разходка до Мангалия (Румъния)

Днес една Рошава Гарга ще ни разведе из Северно Черноморие и ще стигне до румънската Мангалия. Приятно четене:

Една импулсивна разходка до Мангалия (Румъния)

Онзи ден решихме да се поразходим до Балчик и Каварна. Нито е за пръв път, нито за последен. Всъщност е за n-ти път. И точно по тази причина, шофирайки към града на Кметъла (да бе, аз карах, голям кеф!), ме осени гениалната идея да отскокнем до Румъния, ей така, за малко. Половинката се опита да възроптае, но кой ли го слуша, за разлика от май бест френд, която винаги е готова да ми играе по свирката, че и и е кеф при това. Та така — решено беше. Хапнахме в Каварна, купихме водица, заредихме бензинец и въс! Пътьом решихме, че е крайно време да видим що е то Яйлата и има ли почва в нашия туристически маршрут. Оказа се, че баш преди малко там някъде яко ги е друснал земетръса, а ние нищо не сме и разбрали докато сме били в колата.

Четете по-нататък>>>