Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, , продължихме със Севиля и Гибралтар, Шефшауен и Фес, за последно бяхме в Мерзуга и пустинята Сахара. Днес Продължаваме към Аид бен Хаду и Маракеш.

Приятно четене:

Аид Бен Хаду и Маракеш

част пета на

С Голф до Мароко

Отправихме се на запад. След като сутринта се завърнахме от пустинята беше време

да поемем в посока каньоните Тодра и Дадес и от там към Маракеш,

като междинна спирка беше град Аид Бен Хаду, където трябваше и да нощуваме.

По пътя на мен не ми омръзваше да снимам екзотиката на ежедневието в мароканските градчета и селца:

Хората из Мароко не се впечатляваха особено, че пътувахме из страната им с българска кола.

Като цяло България не им говореше нищо

Бяхме спрели на една бензиностанция, когато към нас дойде един човек и прочете на глас на френски абревиатурата на регистрационния номер.

– „Бе“…“Же“…

Погледна въпросително и очевидно попита коя е страната.

– Bulgaria…
– (тъп поглед)
–  Bulgaria…Europa.
– (поглед тип „никаква идея“)

Вероятно мислеха, че сме някъде от там…Испания, Португалия…тези по-наблизо дето са 🙂

Related posts:

С Голф до Мароко (3) – Шефшауен и Фес С Голф до Мароко (4) – Мерзуга и пустинята Сахара С Голф до Мароко (2) – Севиля и Гибралтар С Форд до Западна Африка, 2017 (1): Резюме Мароко (2): Сахара с джип и каньоните Дадес и Тодра До Мароко със и „без багаж“ Приказката Мароко (3): Водопадите Узуд и Маракеш Приказката Мароко (1): Към връх Тубкал Меден месец в Мароко или сблъсъкът с африканската действителност Мароко през зимата (1): Казабланка и Маракеш Приказката Мароко (2): Каньонът Дадес и Сахара Мароко – една сбъдната мечта

Tags: Medina, Аид Бен Хаду, Гробниците на Саадините, Маракеш, Мароко, С Голф из Мароко

Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнахме с прехода през Турция, а после продължихме към Техеран. Днес поемаме към Язд, Бам и Персийския залив. Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част трета

Язд, Бам и Персийския залив

Насочихме се на югоизток към

село Abyaneh или т.н. „Червено село“,

което е едно от най-древните в страната. Тук ми идва на ум да спомена

една специфика в иранската пътна инфраструктура,

която мога да оприлича на пълна идиотщина.

Често пъти на пътища, където се движиш с прилична скорост има поставени необозначени гърбици, които не са плавни и леки, а са високи, изровени и гадни. Вероятността да полетиш като изстрелян по рампа е голяма, а нощното каране стана невъзможно, защото иначе можеше да приключим набързо след полет от гърбица, та в някоя канавка. Иранците си бяха решили проблема като бяха задигнали колите с по една-две педи, за да могат да си подскачат спокойно по гърбиците, около които беше зверски изровено от чегъртали гърнета.

Друго нещо, което може да те изкара извън строя в Иран са безбройте камиони, които кръстосват из страната и които, когато решат просто минават в ляво и изпреварват. Това дали си рамо до рамо с тях и ги изпреварваш изобщо не ги вълнува, а че те изтикват от пътя си е съвсем в реда на нещата. Оправяш се, както можеш. Тази особеност, както и отвратителната смрад на дизел, която струеше от тях ме накара да ги намразя доста. 90 % от тях хвърляха плътна дизелова завеса зад себе си. След това лирично отклонение

да се върнем на село Abyaneh.

Плаща се вход, защото се води архитектурен резерват, но е някаква съвсем достъпна цена.

Самото село беше едно чудесно място,

без почти никакви туристи, което допринесе доста за общото възприемане на атмосферата там. Кръстосахме го надлъж два пъти, изпихме по една

иранска плодова безалкохолна бира

(ако това изобщо може да се нарече бира) и напазарувахме хляб от местната пекарна, оборудвана с глинени пещи.

В селото видяхме лозница, чието стебло беше с диаметър около 45 сантиметра. Никога не бяхме виждали толкова стара лоза. След това заредихме водните запаси и се отправихме да търсим място за бивакуване. Малко след селото един чакал притича до колата. Явно популацията им тук беше висока, защото цяла нощ слушахме странния лай, който издаваха.

Намерихме си чудно място зад една стара къща от червена кал точно до пътя. Беше закътано, равно и уютно. Имаше и дървета, така че соларният душ моментално беше позициониран, за да се изкъпем. В близост минаваше малка рекичка, но нямаше нашествия от гадни комари, което допълни идилията тази вечер.

Ден 7
Този ден ни чакаха бая километри

в посока Язд и Бам

Хубавото на Иран е, че макар да имаш да минаваш големи разстояния, гледките докато караш те обогатяват с впечатления. Понякога са пустинни, друг път са планински, а появяващите се тук-там населени места винаги имат какво интересно да ти покажат.

Related posts:

През Азия на автостоп (2): Иран Иран 2011 – една „малка“ разходка (3): От Шираз до Язд Из Иран (4): От Чак-Чак до лагер Shahdad Desert Camp в пустинята Дащ е Кявир 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (2): Към Техеран През Иран с Опел (11): Солени езера, Керман, Бам и Джирофт През Иран с Опел (9): Язд, Абарку и Пасаргада През Иран с Опел (1): Историческо въведение През Иран с Опел (13): Чока Занбил и Суса През Азия на автостоп (1): През Турция към Иран През Иран с Опел (7): Исфахан 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция – историята на едно пътуване с Ауди Исфахан, Иран (4): Християнството в Иран – малко история

Tags: Бам, Иран, Персийския залив, Язд

Коледа иде! И Янита днес ще ни разкаже за едно от местата, където Коледа се посреща особено романтично – Кьолн. Приятно четене:

По Коледа в Кьолн, Германия

Съвсем очаквана, дестинацията Кьолн ме отвежда традиционно през декември на около три часа път от дома в южна посока.

Обичам този град в Германия

Страната щедро ми е показвала и други подобни места, за да ограби сърцето ми чисто егоистично и да ме завръща там, където съм оставяла по част от него. И с градовете се случва същото, както и с хората, когато ги опознавам: привличат ме стърчащи от обществото хора и места, нехербаризирали същността си. Помня къде са и често се връщам там, за да ме радват. И с Кьолн е така, харесвам атмосферата на този град и нямам нищо против да бъда една от четири милионните му посетители по

коледно време

За немците

Коледа е любимият празник

За посрещането му, хората започват да се приготвят веднага, след отминаването на Хелоуин, като украсяват първо околния свят, а после и домовете си. Някаква особена магия има коледното време из немскоговорящия свят изобщо: Германия, Австрия, Швейцария. Лихтенщайн, Люксембург. Завладяваща магия с настроение така, че завръща детското в нас и вярата в добрия белобрад старец, който точно по това време на годината ще пристигне, за да раздаде подаръци на всички деца.

Related posts:

Коледа в Кьолн (Германия) Пътуване до Ротенбург об дер Таубер (Бавария, Германия) Бавария – романтична приказка Германия(2): Из градовете Дюселдорф и Бон Пътуване до замъка Елц (Виршем, Германия) Пътуване до замъка Бентхайм, Германия Пътуване до зоопарка в Нордхорн, Германия Германия: Кьолн и Бон. 67 години по-късно. Добре е, че мечтите ни не свършват (2): Мюнхен и Нойшванщайн Северен Рейн–Вестфалия за седмица (Мюнстер, Кьолн и Аахен) Германия(1): Хановер и зоологическата му градина Германия (3) – На път към Шварцвалд

Tags: Deutschland, Koeln, Weihnachten, Weihnachtsmarkt, Weihnachtzeit, Германия, Коледа, Кьолн