Днес с Иван ще идем до Лондон – освен обичйните неща, обаче, ще потърсим Джулия Робъртс и ще отидем на мач на Уембли.

Приятно четене:

Една седмица в Лондон

част първа

Нотинг Хил и Уембли

Пътувахме с Ryanair до Stansted

 Кацнахме в ранния следобед и с автобусите на National Express до гара Paddington/има още доста възможни направления и спирки/  после с метрото и автобус да квартирата на нашите близки/3 – та зона/. Първи съвет – купувайте билети за трансфера до града, колкото може по-рано. Нашият трансфер ни струва 8 паунда на човек в двете посоки.

Вечерта любезната ни домакиня зареди две пластики  Oyster Card и бяхме готови за предстоящите разходки. Картите могат да се купят и заредят от автомати в метростанции, жп. гари или специализираните обозначени магазинчета за тази цел. Предимствата на тези карти са, че има дневен лимит за пътуванията до различните зони. В нашия случай за пътуванията между зони 1 – 3 беше 8 паунда. След  достигането до лимита, независимо от броя на пътуванията с метро и автобус отчита 0. В два от дните, в които ползвахме железница/зони 1 – 3/ или пътувахме до по-далечна зона, лимита не важеше или навярно е друг. Другите възможности за заплащане на пътуванията ви из града са едноседмична Travel Card/може би е малко по-изгодна, ако ще сте една пълна седмица в Лондон, мисля, че струва някъде около 40 паунда/ или с кредитната ви карта, в този случай не зная има ли дневен лимит. Иначе цената за пътуванията с метро между зони 1 и 3 е 3,50 паунда в пиковите часове и 2,80 паунда в останалото време, цената за автобус е твърдо 1,50 паунда.

Преди пътуването ни прочетохме доста материали на колеги, които споделяха своя опит. При изготвянето на дневните маршрути се ползвах основно от предложението на един баща, който беше направил маршрути за сина си и неговата приятелка на принципа на подбор на обектите, които да са на пешеходно разстояние и за посещения на безплатни музеи, за което му благодаря задочно. И така.

Ден  1 – ви

London Eye, Big Ben and British Parliament, Westminster Abbey, 10 Downing Street, , Buckingham Palace, Hyde Park, Royal Albert Hall, The Notting Hill Bookshop , Portobello and Golborne Market

Отправната точка беше Waterloo Station,

от там покрай London Eye, по моста Westminster Bridge  до едни от основните забележителности на Лондон  –  кулата  Big Ben/за съжаление, все още е пакетирана/ към British Parliament и Westminster Abbey без да подминаваме паметника на Чърчил.

Tags: 10 Downing Street, Bank of England, Big Ben and British Parliament, Borough Market, Buckingham Palace, City Hall, City of London, Fleet St, Hyde Park, Leadenhall Market, Lloyd’s of London, London Bridge, London eye, OXO, Portobello and Golborne Market, Royal Albert Hall, Royal Courts of Justice, Shakespeare’s Globe, Sky Garden, Somerset House, Southwark Cathedral, St. Paul’s Cathedral, Strand, Tate Modern (2h), The Notting Hill Bookshop, Tower bridge, Tower of London, Westminster Abbey

Днес започваме едно пътуване из най-романтичната част на Германия – долината на река Рейн. Наш водач ще бъде Андрей.
Приятно четене:

Долината на Рейн

част първа от

Реките на Германия – красота и вино

Тези дни пътувах замалко в Германия и реших да използвам свободното си време, за да поплавам по две от най-красивите речни долини в страната – тези на Рейн (Rhein) – от Бинген до Кобленц, и Мозел (Mosel) – от Трир до Кобленц.

Германия може и да не изглежда като най-туристическото място в Европа, но определено има какво да покаже

И тъй, след обичаен полет до Франкфурт и преминаване през отвратителната организация на местното летище (което ненавиждам), се запътих към долината на Рейн и Мозел в края на септември. Преди да поразкажа, обаче давам

Някои съвети за пътуването

По речните долини всеки сезон крие своята хубост, но може би за предпочитане са лятото и ранната есен (до около първата седмица на октомври). Корабите вървят през всички сезони, но през зимата са с намалено разписание, а за пролетта не мога да кажа нищо, тъй като никога не съм бил в района в този сезон.

По Рейн

на различни места през активния сезон се провеждат и т.нар. празненства „Рейн в пламъци“ (“Rhein in Flammen”), когато над реката се пускат множество фойерверки. Датите са: първата събота на юли – в Бинген и Рюдерсхайм; втората събота на август – Кобленц; втората събота на септември – Обревезел, и третата събота на септември – Санкт Гоар. За кораб през тези дни ще ви трябва предварителна резервация поне месец или два по-рано.

Вариантите за достигане и пътуване по(край) реките са общо взето два:

• с кораб или

• с влак/автобус.

Разбира се, за предпочитане е да ползвате воден транспорт, но стигането до пристанището за отплаване най-често изисква пътуване и с влак. Иначе по цялото протежение на долината на Среден Рейн – между Майнц и Кобленц има жп линии и по двата бряга, а такава има и от Кобленц до Трир, като обаче същата преминава само през половината протежение на долината на Мозел. От гара Булай (Bullay) тръгва и малка второстепенна железница по Мозел до Трабен-Трарбах (Trabnen-Trarbach). Останалите селища по протежението на реката са свързани с градски автобуси с някои от гарите. Като цяло по двете реки не се движат междуградски автобуси на дълги разстояния, но такива има до някои околни градове като Майнц или Трир.

Цените на корабите са различни, като за по-голямата част от дължината на двете долини ще трябва да приготвите около 25 – 30 евро. Планирането става чрез проверка на разписанията в гугъл, като трябва да се внимава да няма изменения в последния момент. Като цяло извън пиковия летен сезон не са необходими предварителни резервации, но пък е по-удобно, защото понякога билетните каси са на стотина метра от кейовете за отплаване на корабите. Всички туристически кораби имат закрити и открити палуби, ресторант на борда (но не навсякъде може да очаквате първокласна кухня) и тоалетни.

Някои полезни връзки за пътуванията:

Параходства по Рейн:

• Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/– са най-голямото параходство по Среден Рейн, като обслужват участъка от Кьолн до Майнц (и Франкфурт на Майн). Все пак не е добре да започвате плаването си от Кьолн, Майнц или Франкфурт, тъй като цените на туристическите кораби са по-високи, а скоростта – по-бавна от тази на влаковете. Опитайте да хванете параход от Бинген или Кобленц – между тези два града е наистина интересното. Ако сте пътували с влак до съответния град, ползвате отстъпка след представяне на билет от „Дойче бан“. С всеки билет може да се прекачвате и на следващи кораби по същия маршрут – попитайте на касата.

• Bingen-Rüdesheimer – http://www.bingen-ruedesheimer.de/timetable/?lang=en – друго параходство, базирано в Бинген. Правят круизи по част от долината.

Вероятно могат да се намерят и други опции.

Параходства по Мозел:

Следва да се има предвид, че цялата долина от Трир до Кобленц е трудно да се преплава за един ден поради несъвпадение в разписанията на отделните круизи, но е възможно да се премине през по-голямата част от долината.

• Gebrüder Kolb OGH – https://www.moselrundfahrten.de/ – предлагат круизи по три отделни части от долината на Мозел.

• Mosel-Schiffstouristik – http://www.mosel-schiffstouristik.de/ – по-малко на брой круизи в централната част на долината между Бернкастел-Куес и Трабен-Трарбах;

• Köln-Düsseldorfer – https://www.k-d.com/en/ – плават от Кобленц до Кохем.

Пътуване с автобус и влак:

Връзките трябва сами да си ги откриете, като ползвате имената на градовете от някоя карта, или от пътеписа.

Най-разумната оферта е билетът за провинция Райнланд-Пфалц (Rheinland-Pfalz)

Той може да се купи от всяка гара в Германия, вкл. на билетните автомати. Важи за всички регионални (без IC и ICE – най-бързите и скоростни, като такива в региона почти не се движат) влакове и повечето автобуси в провинцията. Последната пък обхваща левия бряг на Рейн от Бинген почти до Бон,както и цялата долина на Мозел. Това прави връзките между отделните градове много евтини, защото билетът важи за цял ден (в делнични дни – от 9:00 ч.) и струва 24 евро за един човек. Всеки от следващите четирима пътници пък плаща само по 5 евро. Така цената за петима е 44 евро или по малко под 9 евро на човек. Евтиния.

От Кьолн или Франкфурт ще трябва обаче да си доплатите билета до Майнц или Бад Хонеф (нещо като 7 или 8 евро на човек).

Връзките между градовете може да следите в приложението DB Navigator или на сайта на Дойче бан – http://bahn.de.

долината на Рейн

Аз се оказах рано сутринта (около 9) в

градчето Бинген (Bingen) –

на 50 километра от Франкфурт и 20 от Майнц и побързах да се появя на касата, за да си взема билет. Попитах за цената до Кобленц, която ми се стори малко по-висока, но веднага след това касиерката (забележете – тя, не аз) ме попита дали съм дошъл с влак и смъкна десет евро. Предупреди ме, че имало групи на долната закрита палуба и можело да е малко по-хладно, но не се отказах – беше 15-ина градуса в края на септември. Чудо голямо.

Докато чаках, реших да поснимам панорамата, като отсреща тъкмо започваше гроздоберът за деня.

В Бинген в Рейн се влива река Нае (Nahe) и оттук започва тясната част на долината

По реката постоянно идваха шлепове, натоварени с нещо от север и срещу течението се плъзгаха на юг, а отсреща час по час сновяха влакове. Тук срещу града се намират два замъка – руината на Еренфелс и наблюдателната „кула на мишката“ (вижда се на малкия остров вляво.

Иначе в самия Бинген освен един стар дървен кран от 14 век се е запазила по-малко историческа архитектура. Туристите обаче идват заради виното и кръчмите. По-старинен бил отсрещният град – Рюделсхайм, до който обаче не стигнах поради липса на време. Това ми е най-близката снимка:

Стана време и за пристигането на кораба ни, който по разписание трябваше да дойде в 9:30. На кея се бяха събрали 10-ина души, които до един се оказаха американци и започнаха да си разказват как ловели зайци в Уисконсин.

Tags: Assmannshausen, Bacharach, Bingen, Boppard, Burg Maus, Ehrenfels, Kaub, Loreley, Nahe, Nederheimbach, Oberwesel, Rheinstein, Rheintal, Sankt Goar, Sankt Goarhausen, Stahleck, Асмансхаузен, Бахарах, Бинген, Бопард, Борнхофен, вино, Германия, Гутенфелс, Долина на Рейн, Еренфелс, замък, замък Гутенфелс, замък Кац, замък Маус, замък Нолиг, замък Пфалцграфщайн, замък Райнфелс, замък Щалек, Кауб, кораб, легендата за Лорелай, Либенщайн, Лорх, Лорххаузен, Нидерхаймбах, Нолиг, Обервезел, Параходства по Мозел, Параходства по Рейн, плаване, Пфалцграфщайн, Райнщайн, Рейн, река Нае, Реките на Германия, Рюделсхайм, Санкт Гоар, Санкт Гоархаузен, Седем деви, скала на Лорелай, Фелен, Хирценах, Шьонебург, Щалек, Щеренберг

Отново сме с Влади – този път той ще ни заведе до няколкото италиански езера, които често служат и са служили за декор на не един филм (Бандата на Оушън 😉
Приятно четене:

Италианските езера

част първа

Краня и Лаго ди Гарда

И преди да завършим 2018 година с предколедните базари в Прага, бързам да разкажа за последната си дестинация от тази есен –

Очарованието на Италианските езера

Краня и Лаго ди Гарда

 Ще разкажа за езерата Лаго Маджоре, Лаго ди Комо, Изео, Лаго ди Гарда и Орта. И за няколко по-малки островчета в самите езера.

Ден първи 19.09.2018 г.

Тръгваме рано сутринта от Руски паметник в София в 06:00 ч. Минаваме Калотина час по-късно, спираме за кратка почивка на заведението след границата. Тук набързо само ще отбележа пътя до Италия, който в тази си част е до болка познат. Следващата почивка е малко преди Белград. От предишни пътувания

все се каня да си купя дискове със сръбска музика за маса

от крайпътните бензиностанции и все не ми се получава – или забравям на отиване, или са ми свършили парите на връщане, или имам пари на връщане, а не спираме…

Този път реших да си купя на отиване от първото място, което видя.

Малко преди Белград спираме

 за почивка и първо потърсих дискове. Избрах си една опаковка с

два диска вътре – „Кафански песни за маса“

 Кафана е кръчма. Взех си също едно кафе и няколко мини кроасана. Вече имам какво да си слушам вкъщи. Времето е прекрасно слънчево, постепенно се затопля, но дали ще се запази такова през целия ден, предстои да разберем.

Продължаваме към Словения

Времето се заоблачава. Облаците стават все по-гъсти и дъждът все повече се приближава. Не успяваме да избягаме от него. В края на Хърватия или в началото на Словения спираме на едно заведение от веригата със една голяма крава като статуя – Marshe (ако не се лъжа). Но дори и там имаме много малко време (едва 10-15 минути време дори и за дългите преходи; време, което на стига само за едно спокойно и нормално хранене. Взех си една безплатна кутия за храна и си я пълня с едни вкусни гъби и други лакомства от едни плата, пълни с храна на самообслужване. Изяждам набързо всичко това, гъбите бяха страхотни и отивам да си я напълня пак само с гъби. Така си осигурявам храната до края на деня.

Tags: CAVAION VERONESE, MARIA CALLAS VILLA, Бардолино, вилата на Мария Калас, Италия, Краня, Лаго ди Гарда, Любляна, Пунта Сан Виджилио, Сирмионе