Днес започваме реално пътуването на Валентин из окупираните територии на Европа – започнахме с едно въведение в темата, а днес сме в Северен (турски) Кипър.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

втора част

Остров Кипър и Севернокипърска турска република

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Остров Кипър

Наричат Кипър „островът на Афродита“. Според митологията именно тук се е родила и живяла тази всемогъща богиня на любовта и красотата. Счита се, че наименованието Кипър произхожда от множеството кипарисови дървета, които някога са расли на острова.

Остров Кипър

е разположен в Североизточната част на Средиземно море. Географски се причислява към континента Азия. По права линия бреговете му отстоят на 75 км. от Мала Азия и на 105 км. от Сирия. Политически, обаче, островът се причислява към континента Европа, а Република Кипър е член на Европейския съюз.

Площта на Кипър е 9,25 хил. км², т. е. 12 пъти по-малка от територията на България. Населението на острова е близо 1,2 милиона, т. е. 6 пъти по-малочислено от българското. Голяма част от живеещите в Кипър са чужденци, на първо място руснаци. Доста на брой са англичаните, румънците и българите.

Дължината на острова е около 240 км., а ширината му е около 100 км. Общата дължина на бреговата ивица е около 800 километра. И при тази малка територия ми бяха необходими цели 11 дни за да мога да разгледам основните забележителности. На следващата карта с черен контур е очертан маршрута, по който обиколих „надлъж и нашир“ остров Кипър. Стрелките до контура показват посоките на придвижване. Начертаният на картата маршрут е с дължина 1430 километра – толкова изминах с автомобила.

Маршрутът, изминат от автора с автомобила му при обиколката на остров Кипър

Почти успоредно на северния бряг са простира

планинската верига Бешпармак (гръцкото й име е Пентадактилос)

Продължи.. �

Tags: Абатство Беллапаис, Алтън кум, Афендрика, Беллапаис, Бешпармак, Буфавенто, Гирне, Гюзелюрт, Дипкарпас, Златни пясъци, Искеле, Кантара, Караман, Кипър, Кирения, Лапта, Левкоша, Морфу, остров Кипър, Пентадактилос, Плажът на костенурките, Саламин, Саламис, Свети Барнабас, Севернокипърска турска република, Сент Иларион, соли, Трикомо, Фамагуста

Продължаваме заедно с Анжело на неговия хаджилък. В началото кацнахме в Тел Авив и посетихме курорта Нетания, после обиколихме от Кесария до Тиберия.

Днес ще обиколим Галилейското езеро.

Приятно четене:

Из Светите земи

част трета

Тиберия – Табха – Капернаум – Аман

Третият ден от нашето пътуване можем да отбележим с леко хаотичното препускане напред-назад в горната част на Галилейското езеро. Според Елик, по този начин избягваме традиционния поклоннически маршрут и струпванията на поклонници. Докато връщахме ключовете на рецепцията при рекламните материали забелязахме и купчинка поклоннически сертификати (на английски език), така че задачата минимум бе изпълнена.

Галилейското езеро (море),

известно още като Тиберийско (от Тиберия), Гиносарско (от Гиносар – град и долина), Кинерет („езеро на арфата“), е най-ниско разположеното сладководно езеро в света – на 213 м под морското ниво. Дълго е 23 км, широко 13 км, с максимална дълбочина 43 м, то е основен източник на сладка вода за Израел. На изток е оградено от Голанските възвишения, от които преди 1967 г. често са извършвани обстрели на израелската територия. От запад са хълмовете на Тиберия. В северната му част се вливат няколко реки, между които и река Йордан, която единствено запазва името си при напускането му от южната страна.

Бреговете му са населени от древни времена. То е част от „морския“ коридор от Египет до Месопотамия, а по брега му минава основния път Via Maris, свързващ Александрия с Дамаск. След въстанието от 67 г. и падането на Йерусалим районът става център на еврейството.

Тиберия

Продължи.. �

Tags: Capernaum, Capharnaum, Church of the Primacy of Peter, Mensa Domini Church, Shrine of the Multiplication of the Loaves1Town of Mary Magdalene, Аман, Археологическия парк Магдала, Йордания, Капернаум, Кфар-Нахум, Магдала, море, Нахума, Табха, Тиберия, Ярденит Галилейското езеро

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига. Днес от Рига ще пристигнем в Талин, Естония.

Приятно четене:

От Рига до Талин в Естония

част четвърта на

През Източна Европа с джип

Маршрут Рига-Талин-Хелзинки 

Сутринта хапнахме в хотела.

Закуската бе в ‘катакомбите’ на хотела – в мазата 🙂

Там видях интересно техническо решение – тъй-като климатикът явно е под нивото на земята, с подръчни инструменти са направили осушителна система… Ако не се лъжа, ‘подръчните инструменти’ са помпичка за аквариум и т.н. 🙂

Климатик в Рига

Натоварихме багажа. Улицата вече бе пълна със ‘синьопаркиращи’, и затова багажа го мъкнахме по старите калдъръми до паркинга на 50-100 метра…
Времето бе слънчево, стомаха – сит… Нафта имаше още за около 1000-1100км (последно зареждах в Полша, но поради ниските скорости разхода спадна). Какво му трябва още на човек…

Продължи.. �

Tags: Alco market, Алко маркет, Балтийско море, Естония, Рига, Талин, ферибот, Ферибот Талин-Хелзинки, Хелзинки

Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. Първо пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започнахме втория ден на пътешествието с двореца Долмабахче и парка Миниатюрк, и продължихме с техническия музей на Рахми М.Коч.

Днешния трети ден ще започнем с двореца Топкапъ и ще се разходим с корабче по Босфора.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част шеста

Дворецът Топкапъ и Босфорът с корабче

�

Ден 3, 21.09.2015 г.

До нас имаше една доста голяма джамия и всяка сутрин в 5:00 ч. ходжата ни будеше. Петя не беше го чула даже предната вечер, но аз си се събудих като почне да вика, даже и дограмата не го спираше.

Тази сутрин отново се събудих като се развика и станах до тоалетна, викам си ще погледна мотора там ли е 🙂 Надничам през прозореца и гледам един от съседния хотел рецепционист си седи и си пуши точно до предната гума. Викам си „Баси, частна охрана на мотора денонощно“.
Малката уличка беше пуста, имаше една румънска кола предния ден и една турска, но сега нямаше никой освен мотора. Зад порутената постройка на ляво се вижда стръмната павирана уличка, по която дойдохме първия ден. Тогава уличката пред хотела беше пренаселена и едвам минах заклещвайки се, сега нямаше никой, само стряскащата обстановка.

Тази уличка реално се явява успоредна на главната.
Станахме и отново геврече с кафе и чай на добре познатото ни кафене. По схемата от предния ден

искахме да посетим дворецът Топкапъ преди навалицата

Придвижихме се пеша през тесните квартални улички, които вече знаехме наизуст. Точно отваряха сергиите и още нямаше голяма навалица, та стана бързо. Тръгваме да влизаме в една улица покрай двореца, но охраната ни спря и каза най-рано 8:30 ч., първо влизане в двореца е в 9:00 ч. Спряхме се и изчакахме 10 мин да стане времето, охраната сама ни повика да заповядаме.
Оказа се, че

билети можеш да си купиш на автомати или на каса

Решихме, че на автоматите ще стане по-бързо, но не бяха ги пуснали още. Дойде един младеж и започна да ги ръчка нещо, извади едни безжични клавиатури и започна да ги настройва. Чакаме, чакаме наближава 9:00 ч. младежа не пуска още, касата и тя не е отворила. По едно време гледаме от долу се задават голяма група туристи. Разбрахме се на бързо, че Петя ще чака за билети, а аз отивам да заема позиция пред входа, преди навалицата. Някак си касите и автоматите отвориха 3 – 4 минути преди да почнат да пускат в двореца и Петя успя да дойде навреме и да влезем почти първи. Бързо се ориентирахме вътре и понеже тук за харема се купува отделно от вътрешна каса билет, решихме докато няма никой на касата да си вземем билети, пък ще влезем след това в харема с вече закупени билети.
В този дворец и харем се влиза без екскурзовод, когато решиш, за разлика от Долмабаче, където те пускат само с екскурзовод.

Дворецът Топкапъ

е построен през 1460 г. от завоевателя на Истанбул султан Мехмет II (Фатих султан Мехмет) и е служил за резиденция на турските султани и приближените му до средата на XIX в. Фатих построява най-напред „Чиниената резиденция“, а впоследствие дворецът и го нарича „Сарай-и Джедит“ (нов дворец). През XIX в. дворецът е наречен „Топкапъ“.

Топкапъ сарай, Topkap Saray,

е бил първата резиденция на Османските султани, след като Константинопол става столица на империята. И по време на тяхното 624 годишно управление, този дворец е използван в 400 от тях от 1465 до 1865г. Можете да си представите богатството от исторически и архитектурни пластове и влияния събрани на едно място!
Дворецът е бил едновременно резиденция на султана, център на държавността и място за забавления и посрещане на важно гости. По време на най-силните му периоди тук са живеели едновременно над 4000 души. Състои се от 4 двора и множество разпръснати малки сгради, не очаквайте да видите монументалността на европейските резиденции от по-късни периоди като австрийския Шьонбрун или френския Версай. В ареалите на комплекса има джамия, болница, пещи и кухненски помещения, монетен двор, оръжейни, казармени помещения. Нещо като малко градче.

Tags: Босфор, Босфор с корабче, Дворец Топкапъ, Истанбул, Истанбул с мотор, Топкапъ