юни 06 2016

Техническо забавяне



Мили читатели и читателки, автори и авторки,

не съм си забравил сайта, но ми се случват едновременно две неща: счупил ми се е диска, върху който държа снимките и разказите ви за публикуване – а освен това ме е подгонила службата, че не мога да отделя време да отида да го поправят (така де – копират – ясно е, че ще купувам нов 😉

Та, да знаете – нита съм зарязал сайта, нито ще ви забравя, трябва ми малко време, докато едното позволи другото

Благодаря за разбирането!

Ст.


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

PDF Creator    Изпрати пътеписа като PDF   

No responses yet

юни 01 2016

До Киев и назад (2): Киев, Одеса, Приднестровие, Молдова



Завръщаме се от пътуванена Иван до Украйна – миналия път стигнахме до предградията на Киев, днес от Киев ще тръгнем обратно през Одеса и Молдова.

Приятно четене:

Киев, Одеса, Приднестровие, Молдова

част втора на

До Киев и назад

Пристигнахме в Киев в късния следобед и веднага се срещнахме с моя приятел Станислав, който беше безкрайно мил и гостоприемен, и специално пропътува над 100 км от родния си град Чернигов, за да прекара с нас два дена в столицата и да ни разведе.

Минахме покрай сградата на Киевския университет:

Киев

Видяхме и „Златната порта“. Тя е била построена през 11-ти век и е била част от укрепителната система на Киев, който тогава е бил столица на Киевска Рус.

Киев

На следващата сутрин Стас ни поведе на по-сериозна обиколка на забележителностите.

Тръгнахме от

площад Независимост или просто „Майдана“

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

2 responses so far

май 26 2016

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк



Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част четвърта

Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Ден 2, 20.09.2015 г.

Денят започна към 7:00 ч. Трябваше да хванем първото влизане в Долмабахче преди навалицата. За щастие бяхме в сърцето на Истанбул и успяхме да се потопим в цялостната атмосфера отново, като сутрешно чайче и кафе на местно кафене само с турци на него. Попътно към отсрещното кафе взехме по един геврек от случайно преминаваща количка 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo94.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo95.jpg

Турците от рано хвърляха табла и бяха седнали на седянка, разбира се само мъже. Петя правеше изключение.

Метрото

минаваше през нашия квартал, като сравнително скоро изградения мост над Златния рог се явяваше като спирка. По средата на моста е спирката и така може да се ползва от двата квартала, нашия и отсрещния от другата страна на Златния рог. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

9 responses so far

май 25 2016

Зимбабве: На гости у вожда на племето ндебеле



Днес сме на гости на едно африканско село – Чидобе в Зимбабве. Къде, какво, как – в разказа на Дани за живота на ндебеле в южната половина на Африка. (с гордост установявам, че това не е първия път, когато разказваме за ндебеле на нашия сайт!)

Приятно четене:

Зимбабве

На гости у вожда на племето ндебеле

На гости у вожда, Зимбабве, септември 2015

Отклоняваме се от асфалтираното шосе, което и без това не е особено натоварено. Продължаваме по „черен“ път, който на места е червеникав на цвят, заради глинестата почва, а на други е песъчлив. Отиваме на гости у вожда.

По пътя – Зимбабве

По пътя

Пътят е неравен и много прашен. Задминаваме пешеходци и каруци, теглени от магарета. Разгарът на сухия сезон е и дърветата от двете страни на пътя са почти оголени. Тук-там, сякаш като обработени с фотошоп се открояват ярко зелени акации. Почти сюрреалистично е, защото дървесните видове са едни и същи, а само единични дървета са покрити със зеленина. Това повтаря гледката, която видях от самолета над Зимбабве  – ширнали се земи, покрити с голи акации, насред които има една-единствена, раззеленила се за колорит.

Акации, Зимбабве

Акации

Нямам търпение да се запозная с вожда. Лингвистичната ми подготовка се оказва непотребна в случая. Бях понаучила няколко думи и изрази на най-разпространения в Зимбабве език шона, обаче вождът е от племето ндебеле, преки потомци на Шака Зулу, преселили се от Квазулу Натал, Южна Африка. Техният език е ндебеле. В буса набързо научавам няколко важни за комуникацията изрази. Дори лекичко хитрувам – написвам думите на ръката си, за да не ги забравя. След няколко повторения ги запомням добре:

  • Сали бонани (звучи като silly banani) – здравей
  • Сиабонга – благодаря
  • Екуше – това е нещо като заместител на звънец на вратата. Преди да се влезе в двора, се извиква силно, за да чуят хората вътре, че идва гост. Казвайки екуше, искаме разрешение да влезем.

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

Older Entries »

Switch to mobile version