Днес представям кратките впечатления на Кристина от Солун в Гърция. А бяха времена, когато софийското пристанище Θεσσαλονίκη беше абсолютно затворен и недостъпен за нас град. Приятно четене:

До Солун и обратно

Ако тези дни сте си мислили че ме е налегнала такава творческа апатия, то бързам да ви уверя, че сте били в голяма грешка.
Още преди месец с Мартин решихме, че не може пренасянето в новата къща да мине без посещение на Икеа. И хоп: речено-сторено. Направихме си резервация в хотела и започнахме да мислим за транспорт. Тъй като колата на Мартин е на изплащане, излизането извън страната се получаваше доста сложно и затова, след кратко обсъждане, решихме да вземем старата кола на баща ми. Тя е доста луксозен джип с много копчета и много функции, които, обаче, нямаше кой да ни обясни. И ето тук започнаха нашите премеждия. Continue Reading »

Нашите смели пътешественици вече плават в Атлантическия океан. Днес започваме с преживяванията им в безкрайното море на път от Америка към Азорските острови. Иначе ето началото: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (1): Яхта от Чикаго>>>, предишната част: До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (2): Ниагара и Ню Йорк>>>, и специалната глава До Чикаго и назад — през Атлантическия океан (3): Яхтата и нейната подготовка>>>
А сега продължаваме с

На път към Азорските острови

първи дни в морето

Четири дни плаваме вече. За съжаление ветровете не са такива, каквито очаквахме, но се надяваме скоро да се оправят.
Последните 2 денонощия бяха труднички за всички — големи вълни, насрещен вятър. Постоянно клатушкане с амплитуди от по 20—30 градуса ляво-дясно, напред-назад. От лодката сме доволни, с нищо не ни е изненадала, няма никакви проблеми, макар, че имаше и доста тежки моменти за нея.
Изминали сме около 280 мили, което е ужасно малко…това трябва да ни е пробега за 2 дена, а пък ние го правим за 4…но това е положението, зависими сме от вятър и други атмосферни условия.
Видяхме всякакви морски създания — китове(доста далече от нас, но все пак се виждаха пръските от издишане), акула (не знам каква, но перката мина съвсем близо до лодката), Емо сутринта е видял костенурка, има и делфини. Continue Reading »

Събуждам се от първите слънчеви лъчи, погалили ширналия се пред очите ми път. Някъде към шест сутринта е. Шофьорът тихичко слуша някаква чалга, докато пътниците един след друг се размърдват на седалките. Близо сме до Истанбул и аз нетърпеливо се взирам в сивата магистрала. Очаквам да го видя — градът на първото ми излизане в чужбина, моята първа и незабравима любов…

Истанбул

Град, в който човек се влюбва от пръв поглед, но започва да обича едва след като го опознае. На мен ми предстои да го открия отново. Continue Reading »

Продължаваме с впечатленията на един стажант-българин в Исландия. Първата част е тук: Приключенията на Светли в Исландия (1), а сега вижте какви правила за безопасност трябва да спазвате, когато ходите по лавовите полета на Исландия във втората част на разказа му: приключенията до

Крисувикберг (Исландия) Krisuvikberg / Iceland

Събота. Времето беше чудесно и сутринта аз, и една германка с която работя, тръгнахме на автостоп към Крисувик в Исландия. Когато отидохме на шосето което води към тази местност чакахме изненадващо малко — около 5 минути и една кола спря. Изненадващо малко, защото пътя на който седяхме беше пуст и в тази посока — към Крисувик почти нямаше движение. Хората, които ни взеха се оказаха от Полша, бяха 4 човека и когато отвориха вратата не вярвах, че искат да ни вземат, защото почти нямаше място вътре. Continue Reading »

Днешният пътепис ще ни отведе при една сравнително изолирана общност в Америка — амишите. Единственото, което предварително знам за тях е, че са строго вярващи, говорят език, много близък до старонемския, живеят в строго ненасилие, не приемат съвременната техника, и само определени хора, контактуват с околния свят (ако се наложи да си купуват свещи или газ за газовите лампи. Горната информация е почерпена от един филм с Харисън Форд, на чийто герой му се наложи да се крие при тях. Днешният пътепис ни разказва от първа ръка за тях. Благодаря на Красимир Крумов, че измъкна този разказ от архива си!

Пейзажът от двете страни на щатското шосе US 63 в Мисури по нищо не се отличава от земеделския ладшафт в Добричко, ако не се брои по-яркото зелено на ливадите, дължащо се на влажния климат. Че сме в Америка напомня все пак игривият вълнист надпис „Missouri“ в регистрационния номер на тойотата, която ни изпреварва преди завоя до гробището на град Кларк, на 25 мили от университетския център Колумбия. Според рекламата на местна туристическа фирма точно 25 мили е дълъг пътят до XIX век. Рекламата не лъже! Continue Reading »