Днешният пътепис ще ни отведе в Пакистан — нова земя за нашия сайт. Приятно четене:

В сърцето на Каракорум

Пакистан

Неочаквана щастлива случайност ме срещна с тях. На път за Пакистан, по време на престоя в Истанбул, в транзитната зала на огромното летище „Ататюрк“ забелязах атрактивна групичка от българи, натоварени със сакове и огромни денкове. Бяха няколко мъже на различна възраст и само една очарователна млада жена. Компанията беше шумна и забавна. Обикновено не се впускам лесно в контакти, но този път изпитах странното желание да се присъединя към тях, да ги заговоря. Това станавъзможно, когато ни строиха заедно пред офиса, обслужващ пътниците, чийто полети са на другия ден (като нас) и осигуряващ хотел за нощувката. Престраших се да запитам седналия до мен мъж, дали не пътуват за Пакистан. Въпросът ми бе зададен така уверено, защото през юли и с такава екипировка почти всяка година дотук пътуват алпинисти или любители на живописните планински трекове, които щедро предлага Хималайската планинска верига.

Тези хора се оказаха много забележителни, събрали се заедно само за пътешествието, иначе с различни професии и местоживеене, дори и от различни краища на света. Пропътували бяха много километри, видяли доста свят, носители на едно необятно и безгранично богатство, каквото е познанието за света, в който живеем. Не бяха просто авантюристи, а смели и жадни изследователи, откриватели и покорители, изпълнени с непоклатим устрем към целта. Изпълнени и водени от  обич, обичта към живота и света, който ни заобикаля!
По друг начин не бих определила желанието и стремежът им да се докоснат до всяко кътче на планетата, до най-древната и млада история на човечеството, да прекосят пустини през миража, за да се слеят поне за миг с вечността.

Останах трогната и очарована от жеста, който получихме впоследствие от тях: Подариха ни „ Историята на тяхното пътешествие“, написна и преразказана лично от Кристиан Димитров, един от участниците в експедицията, както и много уникални снимки, заснети в подножието на едни от най-величествените върхове на земята.

Прилагам тази история така, както ми бе изпратена от Кристиан и с негово съгласие я публикувам тук, за да се насладите на пътешествието, наречено:

В сърцето на Каракорум

(Асколе — Балторо — Конкордия — Гондогоро Ла — Хуше)

„Посвещаваме на служителите на българското посолство в Исламабад, които бяха изключително любезни и внимателни към нас. Благодарим ви за гостоприемността и отзивчивостта, които проявихте, въпреки че на моменти сигурно поставяхме на изпитание вашето търпение. Направихте го не по задължение, а от сърце.“

Това ни прави горди с родината си.

Сърдечно благодаря!

Една стара мечта се сбъдна. Мечтата да отидем на мястото, където ледниците от К2, Броуд пик и Гашербрум се събират и продължават надолу покрай вр. Паю, подобно на магистрала. Място, където погледът обхваща едновременно невероятната пирамида на втория по височина връх в света К2 (8611m), масивния Броуд пик (8047m), няколко седемхилядници — ледения Музтаг Тауър, чудно красивия Гашербрум IV и надничащия зад него Гашербрум III, Машербрум и Чоголиса. Точно над главите ни се извисява скалната игла на Митре пик, а поглеждайки надолу, към долината откъдето дойдохме, надничат шеметните остриета на кулите Катедрал, Транго и Ули Биахо, извисяващи се на 3 km над ледника Балторо. Съвсем наблизо, скрити зад Гашербрум IV, се намират и останалите два осемхилядника на Каракорум — Хидън пик и Гашербрум II. Никъде в света няма четири осемхилядници на такова малко отстояние един от друг. Това място е Конкордия, в сърцето на Каракорум, Пакистан, и до него се стига след 5—6 дни ходене по долините на бурни реки и насечени ледници, докато отстрани се издигат монументални скални кули и колосални върхове, завършвайки с К2. Това е зоната на суперлативите — най-красивата, най-високата, пълна с предизвикателства, която не трябва да се пропуска.

Continue Reading »

Докато чакам вашите пътеписи за посрещането на Нова година  - да ви разкажа аз как я посрещнахме. Приятно четене и пращайте пътеписи на познатия мейл stojtscho@яху.ком:

Нова година в Балкана – Чифлика край Троян

През октомври почнах да търся и се спрях на една екскурзия до Берлин. По-късно се оказа, че екскурзията отпада и се насочих към търсене за Мадрид. И в двата случая ставаше дума за около 4000 лв (двама възрастни с дете), което на фона на финансовата криза ми се видя излишно изхвърляне (миналата година ходихме до Прага за около 3500 лв). Не, че не мога да си го позволя, но в Сомалия децата гладуват, пък аз… Е, междувременно се оказа, че на 02 януари сутринта трябва да съм в Братислава по повод на въвеждането на еврото – та съвсем се отече ходенето в чужбина за празниците. В крайна сметка решихме да останем в България за посрещането на Новата 2009 година

Стандартният избор в такава ситуация е Банско, Боровец, Пампорово, но там ме спря класическото за празниците отвратително съотношение цена/качество (извинете, ама 1500 лв за Нова година в Банско на човек си е живо мародерство, особено като се сравнят аналогичните предложения от австрийските Алпи).

Continue Reading »

Честита Нова година! Екипът на сайта Ви желае здраве и щастие през Новата година и … лек път, накъдето и да тръгнете!

Новата година ще я открием с едно музикално посещение при съседите от Румъния. Приятно четене:

На концерт в Букурещ

Bucuresti? Ja, Ja…

След предварителна подготовка и планиране организирах група ентусиасти за екскурзия до Букурещ, Румъния. Конкретна цел на нашето посещение бе концерт на британската група Delirious. Но за тях и концерта, можете да прочетете в друга публикация… тук.

Пътят до Русе беше спокоен и приятен. Нямаше много хора, които да пътуват една седмица преди рождествените празници. Само лекият дъждец и хладният въздух напомняха за зимния сезон.

Стигнахме до Русе след няколкочасово пътуване — с намерението да обядваме.

Аз съм си приключенски настроен и последовател на поговорката: „Когато си в Рим, прави като римляните“. Затова попитах първия срещнат къде можем да хапнем вкусно и евтино. Насочиха ни към Кооперативния пазар — заведението „Стъпката“. Готвени ястия на прилични цени, за работещите около пазара.

„Като си в Русе, прави като русенци!“

Границата на Дунав мост минахме бързо.

Въпреки, че и на отиване и на връщане се опитах да мина на по-бързата лента. Оказва се, тя е само за румънски граждани.

Любопитството ми ме накара да прочета няколко блог статии на българи пътували в Румъния. Затова не бях изненадан от кръговите движения, добрата маркировка и изпреварванията от ляво и дясно на румънските шофьори.

Започна се спор с мой приятел за сравнение на качеството между българската и румънската пътна настилка. От малкото си опит на шофиране извън родината знам, че всички погранични зони получават субсидии от ЕС за инфраструктура.

Тоест пътят е безупречен в първите 10-ина километра около границата.

След това, обаче коловозите и бабуните се появиха. Но големи и фрапиращи кратери нямаше.

Следим картата неотлъчно и след 40 минути влизаме във видимо голям град.

Започват и задръствания и всички в колата сме учудени. Кой е този град? Няма голямо населено място преди

Букурещ

Свалям стъклото и питам един румънец:

— Buchuresti?

— Ja, Ja…. — отговаря бодро местния и сочи отревисто с ръка напред.

След още един километър задръстване настигаме бус с русенска регистрация. Нашенецът разсея съмненията ни, като потвърди че сме в Букурещ. Дотук добре…

Continue Reading »

Винаги с голямо удоволствие публикувам пътеписи за Германия. Може би защото тази красива страна абсолютно несправедливо е пренебрегната като посока на пътешествия, а може би защото и аз, който съм прекарал там почти година и то в различни части, не се стегнах да опиша пътуванията си. Но днес благодарение на Благун ще видим може би най-романтичната част на страната – Бавария.

И тъй като този пътепис ще бъде последният за година ви пожелавам весела Коледа и щастлива Нова година!

Ще се видим отново в първите дни на 2009 година - приятно четене:

Бавария – романтична приказка

Защо Бавария? Не е ли по-правилно - Германия? И да, и не. Най-големият по територия немски ланд винаги е имал свой собствен стил. Ако Лудвиг ІІ не беше толкова луд, а Бисмарк – толкова железен, Бавария би била втора по големина и население немскоезична държава. И може би духът в бирена бутилка от бройхаусовете не би образувал гърмяща смес с прусашката военщина. Може би… Но всеки, минал през територията от подстъпите на Залцбург до подстъпите на Франкфурт и от Кобург на чешката до Бодензее на швейцарската граница, ще открие десетте разлики между Бавария и останалия немски свят. В къщите, в „луковите” кубета на черквите, в единицата мярка за пиене на бира (1 Maβ = 1 литър), в панталоните и шапките, че даже и в партиите.

И така, след преглед на многобройните оферти за ваканционни апартаменти в HomeliDays си избираме къщата с най-много цветя по балконите. Панорамиото ни помага да изберем и селото с най-много цветя по къщите. (Уточнение: По-нататък „село” в немскоезичния свят ще наричам всяко населено място до 50000 жители. В такива села тотално липсват 4- и повече-етажни сгради. За разлика от Черноморец, примерно). Технично пропускаме съботата като ден за пътуване – най-неподходящият избор в началото и края на ваканционния сезон.

Междинната ни спирка е традиционна – в познати хазяи в Марибор, Словения. По-нататък се прокрадваме през старото шосе от Марибор до австрийската граница. Освен спестяването на 35 евро за 15 км магистрала се любуваме на живописните словенски села до границата.

От Грац към Залцбург също изоставяме магистралните решения в полза на панорамния път през Бад Ишл и Залцкамергут.

Залцкамергут

След Залцбург

влизаме в Германия и на голямото езеро Кимзее (Chiemsee)

напускаме магистралата и тръгваме към планините. Тук Баварските Алпи са меки и гористи като нашите Западни Родопи.

Continue Reading »

Във връзка с настъпващото ядене и пиене реших да ви подготвя с един разказ за пътуване до Босилград и Лесковац, където всяка година се провежда фестивалът Рощилиада (Роштиљијада). Приятно четене и не преяждайте:

Лесковац — облачно с дъх на скара

Вчера сутринта. Гледам през прозореца, а то едно мрачно, едно мокро, та чак и студено. А съм гладен, гладеееен.
Семейството още спи. Обикалям около хладилника, а телефона звъни. Приятел с оферта.
— Искаш ли да ходим да Лесковац? Има ежегоден фестивал Рощилиада, който се закрива днес. Купон, програма, скара и все такива хубавини.
Бях го чувал това за фестивала, но никога не бях ходил, та не му мислих много-много.
-ОК, но за всеки случай, чакай да питам и жените.
Те, нали живеят с мен, та вече и те не мислят много — всички сме ЗА.
Следваше организация — телефони, кога да тръгваме, с коя кола, кой да кара — нищо сложно като време и усилия. Е, не беше точно по план, ама нейсе.
Стана 11 часа и айдеее, тръгнахме. От Кюстендил до границата са около 20—30 км. Пункта Олтоманци, откакто няма ембарго е меко казано спокоен. Мен ако питате си е чисто мъртвило, митничарите умряха от глад:D (виж сн. 1)

Сърбите също скучаят. Точно на техния пункт четири-пет лястовички така се бяха сгушили една до друга от студ, та си викам, сега взех награда за снимка. Да ама не, първо не съм добър фотограф, а второ не дадоха да снимам, като че ли кой знае какво.
Има — няма петнадесетина километра и —

Босилеград

Градче около 5 — 6 хиляди човека, планина, почти никакъв поминък, а бе с една дума на мен ми се стори мизерия. Градчето винаги е било в периферията и на Сърбия и на България. Иначе там са си Българи. Дори на центъра има паметник на Левски, който е много по-хубав и стойностен от този в Кюстендил. Отделно вървят всякакви пари — левове имам пред вид. Местните (е, не всички де) се борят за българско гражданство, наш’те ги мотаят, те се редят по два дни на опашки за визи, а наш’те им дават виза за по едно влизане на месец, те пък си карат колите с кюстендилска регистрация, техните полицаи ги… Такъв е сега живота, казват.

Continue Reading »