ное. 26 2019

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (3): Язд, Бам и Персийския залив



Продължавме с Любо в пътуването му до Иран и Ирак. Започнахме с прехода през Турция, а после продължихме към Техеран. Днес поемаме към Язд, Бам и Персийския залив. Приятно четене:

11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция

Историята на едно пътуване с Ауди

част трета

Язд, Бам и Персийския залив

Насочихме се на югоизток към

село Abyaneh или т.н. „Червено село“,

което е едно от най-древните в страната. Тук ми идва на ум да спомена

една специфика в иранската пътна инфраструктура,

която мога да оприлича на пълна идиотщина.

Често пъти на пътища, където се движиш с прилична скорост има поставени необозначени гърбици, които не са плавни и леки, а са високи, изровени и гадни. Вероятността да полетиш като изстрелян по рампа е голяма, а нощното каране стана невъзможно, защото иначе можеше да приключим набързо след полет от гърбица, та в някоя канавка. Иранците си бяха решили проблема като бяха задигнали колите с по една-две педи, за да могат да си подскачат спокойно по гърбиците, около които беше зверски изровено от чегъртали гърнета.

Друго нещо, което може да те изкара извън строя в Иран са безбройте камиони, които кръстосват из страната и които, когато решат просто минават в ляво и изпреварват. Това дали си рамо до рамо с тях и ги изпреварваш изобщо не ги вълнува, а че те изтикват от пътя си е съвсем в реда на нещата. Оправяш се, както можеш. Тази особеност, както и отвратителната смрад на дизел, която струеше от тях ме накара да ги намразя доста. 90 % от тях хвърляха плътна дизелова завеса зад себе си. След това лирично отклонение

да се върнем на село Abyaneh.

село Abyaneh – „Червено село“, Iran

Плаща се вход, защото се води архитектурен резерват, но е някаква съвсем достъпна цена.

Самото село беше едно чудесно място,

без почти никакви туристи, което допринесе доста за общото възприемане на атмосферата там. Кръстосахме го надлъж два пъти, изпихме по една

иранска плодова безалкохолна бира

Иранска бира – село Abyaneh – „Червено село“, Iran
Иранска бира

(ако това изобщо може да се нарече бира) и напазарувахме хляб от местната пекарна, оборудвана с глинени пещи.

В селото видяхме лозница, чието стебло беше с диаметър около 45 сантиметра. Никога не бяхме виждали толкова стара лоза. След това заредихме водните запаси и се отправихме да търсим място за бивакуване. Малко след селото един чакал притича до колата. Явно популацията им тук беше висока, защото цяла нощ слушахме странния лай, който издаваха.

Намерихме си чудно място зад една стара къща от червена кал точно до пътя. Беше закътано, равно и уютно. Имаше и дървета, така че соларният душ моментално беше позициониран, за да се изкъпем. В близост минаваше малка рекичка, но нямаше нашествия от гадни комари, което допълни идилията тази вечер.

Бивак с палатка в село Abyaneh – „Червено село“, Iran
Бивак


Ден 7
Този ден ни чакаха бая километри

в посока Язд и Бам

Хубавото на Иран е, че макар да имаш да минаваш големи разстояния, гледките докато караш те обогатяват с впечатления. Понякога са пустинни, друг път са планински, а появяващите се тук-там населени места винаги имат какво интересно да ти покажат.

Продължи.. »

One response so far

ное. 22 2019

По Коледа в Кьолн, Германия



Коледа иде! И Янита днес ще ни разкаже за едно от местата, където Коледа се посреща особено романтично – Кьолн. Приятно четене:

По Коледа в Кьолн, Германия

Съвсем очаквана, дестинацията Кьолн ме отвежда традиционно през декември на около три часа път от дома в южна посока.

Обичам този град в Германия

Страната щедро ми е показвала и други подобни места, за да ограби сърцето ми чисто егоистично и да ме завръща там, където съм оставяла по част от него. И с градовете се случва същото, както и с хората, когато ги опознавам: привличат ме стърчащи от обществото хора и места, нехербаризирали същността си. Помня къде са и често се връщам там, за да ме радват. И с Кьолн е така, харесвам атмосферата на този град и нямам нищо против да бъда една от четири милионните му посетители по

коледно време

Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия
Кьолн, Германия

За немците

Коледа е любимият празник

За посрещането му, хората започват да се приготвят веднага, след отминаването на Хелоуин, като украсяват първо околния свят, а после и домовете си. Някаква особена магия има коледното време из немскоговорящия свят изобщо: Германия, Австрия, Швейцария. Лихтенщайн, Люксембург. Завладяваща магия с настроение така, че завръща детското в нас и вярата в добрия белобрад старец, който точно по това време на годината ще пристигне, за да раздаде подаръци на всички деца.

Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Коледа в Кьолн, Германия
Продължи.. »

2 коментара

ное. 21 2019

С Голф до Мароко (4) – Мерзуга и пустинята Сахара



Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, , продължихме със Севиля и Гибралтар, Шефшауен и Фес, днес вече сме на път към Мерзуга и пустинята Сахара

Приятно четене:

Мерзуга и пустинята Сахара

част четвърта на

С Голф до Мароко

Запалихме колата и потеглихме на югоизток. Пътят беше изключително интересен и живописен. Можеше много ясно да се проследи как под колелетата се променяше цялата природа около нас. От хълмовете, горите и долините на северните области на страната релефът постепенно започва да става полупустинен, докато към края не стана истинска пустош и не съзряхме в далечината дюните на великата Сахара. Предлагам ви цяла поредица от снимки и видео от нашия преход. Естествено по градовете и селата отново не липсваше колорит:

С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара

С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Голф – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Магаре – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Щъркели – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Щъркели
Мароканци – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара
Мароканци

Спряхме за обяд в крайпътно заведение и гледах да паркирам до ретро изпълнението 🙂

Мерцедес – С Голф до Мароко (4) - Мерзуга и пустинята Сахара

В Мароко официални езици са арабски и берберски. Навсякъде обаче, дори в малки градчета, почти всички надписи са и на френски. Френският е и основният чужд език, който се говори сред мароканците, макар за много от тях той да се ограничава до „Bonjour, ca va?”.

Продължи.. »

One response so far

Older Entries »