авг. 25 2016

Фарьорските острови



Днес ще открием нова земя за нашия сайт! По пъту към Исландия, Любо ще ни разведе из Фарьорските острови. Приятно четене:

От България до Исландия на 4 колела по шосе и по вода с Фарьорските острови за предястие

част първа

Фарьорските острови

Исландия! Щом веднъж видиш снимки от уникалните места, които природата е създала там, трудно можеш да ги извадиш от съзнанието си. Загнездват се надълбоко и постоянно те подканят да отидеш да ги видиш на живо. Така стана и при нас и както обикновено решихме да пътуваме с кола до там.

Винаги съм казвал, че пътуването е част от пътешествието и предпочитам автомобилните пътешествия като по този начин успяваш да усетиш много по-добре духа на пътешествието. Това в случая доведе до бонус –

ферибот от Дания, който има 3 дена престой на Фарьорските острови

Сами по себе си те са не по-малко уникално място от Исландия и си заслужават на 100%. Разстоянието по море е 1524 км с ферибота и се пътува около 52 часа като на отиване разстоянието е разделено, заради спирката на Фарьорските острови, а на връщане се взима на екс. Самият ферибот е с гръмкото име „Norrona“, има 8 нива и е построен в Lubeck, Германия за скромната сума от 100 000 000 евро.

И така събрахме се четирима ентусиасти– аз, Краси, Иван и Теодор и в чудесна вечер на 8.06.2016, натъпкани до горе (в буквален смисъл) във верния автомобил, потеглихме в посока Калотина. До ферибота в град Hirtshals, Дания бяха около 2500 км.
Целта за вечерта беше да стигнем покрайнините на

град Сегед в Унгария,

където на предварително избрано място да разпънем палатков лагер номер едно. Мястото беше използвано при пътуването миналата година до Беларус и Москва и затова избегнахме лутането по тъмните часове и някъде към 2 часа се настанихме в ливада от люцерна.

Ден 1

След съвсем недостатъчно спане ни посрещна ясна утрин нейде из ливадите с люцерна край Сегед. Последва бърза закуска и потеглихме като трябваше да стигнем централна Германия до вечерта. Стигането по тъмно не беше проблем отново, защото щяхме да използваме място за палатка сред поле с ветрогенератори, открито две години по-рано при пътуването към Скандинавия. Хубаво е да има предварително нарочени места за диво къмпингуване, когато има вероятност за пристигане по тъмно. Иначе започва голямо лутане и търсене на подходящо място.

Решихме да минем през Австрия вместо през Чехия макар и пътя да беше с над 100 км по-дълъг, защото бяхме предупредени, че в Чехия текат мащабни ремонти по магистралата към Прага и колоните са големи. Е, оказа се, че

цяла Западна Европа е изтъкана от ремонти и стеснения

и в този ред на мисли вероятно не спестихме нищо. Аз лично не бях виждал такива задръствания там, но за щастие най-свирепите бяха в насрещната посока. Като се сложи и възстановения граничен контрол по границата Австрия/Унгария, беше бавно придвижването като цяло.

В Германия пък ни отби полиция от магистралата и ни направи една бърза проверка. Не че имаше някакво нарушение, а просто коли от Източна Европа са подозрителни. Интересното беше, че колата на полицаите, както и дрехите им бяха абсолютно цивилни и до момента, в който си показаха картите не бях сигурен дали не са някакви шарлатани. На задното им стъкло мигаше червен надпис, че са полицаи и трябва да ги последваме и това е всичко. Въпреки стабилното подмотване стигнахме по светло в полето с ветрогенераторите и разпънахме лагера. Наоколо бъкаше от диви зайци, а соколи кръжаха с надеждата да прилапат някой разсеян гризач. Пред нас не се състоя ловна сцена и се ориентирахме да налазваме палатата след вечеря.

Ден 2

Този ден се очертаваше по-лежерно придвижване и затова наблегнахме на мотаенето. Оставаха около 700 км за минаване до ферибота в Дания, който отплаваше на следващия ден по обяд.

В Германия задръстванията продължиха. Реших, че веднъж да минем Хамбург и трафикът ще поолекне, но не стана точно така. Беше петък ранен следобед и не можех да проумея накъде беше тръгнал целия този народ наред с неизброимо количество камиони, които ако се наредят в една редица сигурно ще стигнат до България.

На границата с Дания отново има бърза проверка,

която преди липсваше. Естествено, видяхме се интересни за полицаите и веднага ни харесаха за проверка. Като казах къде отиваме и за какво веднага отношението се промени, пожелаха ни лек път и не се занимаваха повече с нас. В

Дания

за момент стана по-спокойно и тъкмо се зарадвах, но не задълго. Попаднахме в истинска тапа на магистралата, която почти не помръдваше. Цялото това влачене стана безсмислено и на първата отбивка за почивка спряхме и решихме да продължим след като целия този поток изчезне. Много други бяха направили същото. Сред тях беше и българския шофьор на камион Дядо Ачо. Видя ни той, позна сънародници и веднага се разговорихме за миналите времена, за неволите, за хубавите пътувания. Така докато се усетим вече бяхме седнали на маса на по бира с идеята, че направо тук ще се нощува.

Реално до дестинацията ни оставаха около 100 км и можеше да си позволим нощувка тук, но като гледахме за какви задръствания става въпрос не ни се искаше да рискуваме евентуално изпускане на ферибота. И така след няколко часа като се поотпушиха нещата потеглихме. На няколко километра от

град Хиртшалс

намерихме хубаво местенце за палатка и се установихме. Така имахме време на другия ден до обяд да се пошляем в Гренен (най-северната точка на Дания) и след това да се върнем до ферибота. Разстоянието не беше голямо. Интересно беше, че дори и в Дания не се стъмни напълно. Струваше ми се прекалено на юг за да има бели нощи, но ето че имаше.

Ден 3

Отправихме се към

Гренен

Платихме си паркинга и започнахме да крачим по пясъчните дюни към най-северната точка. Разстоянието не е голямо и за около 30 минути се стига. Минава се покрай множество бункери останали от войната, има и диви рози, които красят пейзажа, а недалеч от пътеката се издига гордо хубав морски фар. Мястото е много приятно като цяло.

Скаген, Дания

Скаген, Дания Скаген, Дания

Явно е емблематично, защото имаше доста посетители. За по-мързеливите се предлага и услугата да те превозят по пясъка в открит фургон дърпан от трактор, вместо да ходиш пеша. Принципно тази опция е добра за стари хора, за които тази разходка би била трудна. Ние имахме няколко часа, които отлетяха като миг и с бърза крачка се върнахме към паркинга. Направихме грешката да напълним резервоара до горе с уж по-евтиния датски бензин, но по-късно се оказа, че на Фарьорските острови е доста по-надолу като цена. Накрая се наредихме на опашката за

качване на ферибота

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

авг. 24 2016

Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)



По пътя към нос Северен в Норвегия, след преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спираме в Музея на авиацията в Кошице.

Приятно четене:

Музей на авиацията в Кошице, Словакия

част втора на

През Източна Европа с джип

карта Унгария и Словакия

Проекто-маршрут за ден 2

Сутринта скокнахме що годе в нормално време – около 08:00 ч… Аз продължих битката с компютъра, а жената реши да се поразходи из Дебрецен…

Дебрецен – Унгария и Словакия

Дебрецен

Дебрецен – Унгария

Дебрецен

х-л Обестер, Дебрецен – Унгария и Словакия

х-л Обестер, Дебрецен

Както споменах – битката с компютъра бе успешно спечелена, жената се върна от разходката със снимки във фотоапарата 🙂
Закусихме. Закуската не ме впечатли, но жената бе впечатлена от двойното кафе, което и направиха – много хубаво, ама едва намокряше дъното на чашката… Ако бе единично, навярно трябваше да се ближе, а не пие … Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

авг. 23 2016

Из Светите земи (1): Нетания, Израел



Анжело тръгва на хаджилък – да го придружим 🙂 Като за начало – ще кацнем в Тел Авив и ще посетим известния (поне за мене – нали си имам сайт за пътеписи 😉 ) курорт Нетания. Приятно четене:

Из Светите земи

част първа

Нетания, Израел – пристигане

В семейството на жена ми съществува приказка за някоя прекалено спестовна жена: „У-у-у, ще става хаджийка!“. За добро или за лошо, но преди доста години бях обещал на моята спестовница, че ще я направя (някой ден) хаджийка. Сега дойде времето да изпълня обещанието си.

При избора на екскурзия бяха поставени няколко ограничителни условия:

  1. Задължително да включва Йордания и колкото може повече от Йордания;
  2. Да бъде извън дните около католическия и православния Великден, когато тълпи екзалтирани вярващи тръгват да посещават Божи гроб;
  3. По възможност да е в период, малко или много съвпадащ с някоя от ученическите ваканции.

По съвет на нашия турагент „Валден Тур“ избрахме офертата на „Elfy Tours“ за стандартната програма. Фирмата предлага и „разширена“ такава, на практика на същата цена, с посещение на Червено море и Масада, но някои от позициите в офертата бяха пожелателни – „при възможност…“ или „ако остане време…“, а и датите не отговаряха на желанията ни.

По-късно разбрахме, че същата оферта се предлага и от други три фирми (някаква форма на консорциум между четирите агенции), като в хотелите резервациите бяха като за група на „Географски свят“.

Транспортът до Тел Авив и обратно беше със самолет Airbus 320 на „България Ер“, а из Израел и Йордания с автобуси на партниращите фирми. За Израел това беше Renacer Tours.

Нощувките бяха в прилични хотели 3 *, на удобни за вечерна разходка места. Срещнахме се с български туристи от друга група, които са спали в неподдържани сгради в някакъв кибуц насред нищото. При нас нямаше такива неща.

В цената на екскурзията бяха включени закуски и вечери. Храненето беше тип „шведска маса“ (със столове). Разбира се, както традицията повелява, наблюдавахме излишно препълнени чинии и пъхане в торбите „за после“. Все пак беше по-добре, отколкото при други групи – полякините опитваха ястията с приборите за сервиране, преди да решат дали да си сипят. Първите няколко дни на екскурзията всъщност бяха последните на Пасхата и храната беше „кашер“ – не се смесват някои продукти като месо и мляко, рибата трябва да е с люспи, без морски дарове и т.н. Хотелите поддържат тази кухня заради ортодоксално религиозните си гости. Така или иначе, храната беше достатъчно, може би малко странна на вкус за някои, но много вкусна.

В цената на екскурзията бяха включени самолетните билети, нощувките и вечерите, гранични и летищни такси, билети за посещаваните обекти и екскурзоводското обслужване. Тъй като навсякъде влизахме с групови билети, не можем да информираме за входните такси на отделните обекти. Допълнително заплатихме по 40$ бакшиши (задължително) и 10$ разходка с корабче по Галилейското езеро, 20$ обяд с рибата на св. Петър и 20$ вечерна разходка из Йерусалим (по желание) на човек.

С административните и бюрократични подробности, като представител на туроператора, се занимаваше Милена Сиренярова.

Поради липсата на семеен „Москвич“ решихме дъщерята да наследи „големия“ фотоапарат. Хубави или лоши, всички снимки са нейни. Ние, като колегата Пилатус Понтус, си измиваме ръцете. Същото важи и за всичко, което прочетете по-долу.

Ден 1: София – Тел Авив – Нетания

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

авг. 22 2016

Пътуване до Куба и Мексико (2): Мексико



Пътуването на Пламена из Централна Америка от Куба днес преминава в Мексико.

Приятно четене:

Мексико

част втора на

Пътуване до Куба и Мексико

Летим за Мексико,

а аз пак съм малко нервна. Чела съм колко е опасен града, как отвличали туристи, бла, бла.

Чудя се, от летището имаме вариант да се придвижим до хотела с метробус, обаче обществения транспорт бил опасен и не се препоръчвал, трябвало лицензирано такси, обаче аз пътувам бюджетно и ми се свидят 20 и не знам си колко лева за такси, при положение, че метробуса струва 3 лв.

Сменяме пари на летището – който ходи, да смени там за цялото пътуване, няма по-добро място. Има около 20 бюра с различен курс, обиколете и намерете най-изгодния. Носете 100$ банкноти, дават най-добър курс.

Скъперничеството в мен надделява и решавам

да хванем метробуса.

Купува се карта от автомат, няма друг начин. Картата важи и за метрото. Намираме автомата и започва едно шоу. Изчислила съм 4 курса по 30 песо + 10 песо депозит и 4 курса с метрото по 5 песо и искам да вкарам всичките 150 песо наведнъж. Нищо не става, гледаме, пулим се, на дисплея пише bay, но всичко друго е на испански. Питаме, никой не може да ни каже, всички гледат умно автомата и заключват – не работи. Накрая го разгадаваме, то било много просто. Вкарваш най-напред 40 песо, 10 депозит и 30 за един курс, вземаш картата и после в другия вход зареждаш останалите. Трябва да имаш точно 40 песо, ресто не връща. Отивам и развалям с голям зор, никой не иска да ми развали, така, че като сменяте пари си поискайте дребни още в бюрото.

В метробуса сме само ние и един полицай, пътува постоянно вътре, за сигурност на пътниците. Всъщност на всеки ъгъл има полиция, в станциите на метрото, на всякъде, не се почувствах застрашена по никакъв начин.

Настаняваме се в центъра, на 50 м. от площада, 40 лв. хотел и закуска. За закуската не знаех, някъде го бях пропуснала между редовете, така, че много се изненадах. Не беше кой знае каква, но пък и ние не сме претенциозни. Иначе хотела беше хубав, чист, само малко шумен, но то там мястото е такова.

Мексико

Купувам екскурзия за другия ден за

Куернавака и Таско

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

2 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version