Признавам си, че харесвам необичайния подход над обичайни неща. В случая това е един връх в Стара планина, за който единствено знам, че има кръстена улица в София на негово име. Е, този връх се оказва, че е и най-висок връх на… Сърбия. Любомир ще ни разкаже за неговото изкачване. Приятно четене:

Едно пътуване до… първенеца на Сърбия, така познатият ни връх Миджур –

най-висок в Западна Стара планина

И така след дълго отлагане най-после дойде ред и на най-високия връх в Сърбия. След като Косово се обособи като самостоятелна държава сърбите си останаха с първенец Миджур. Имах желание да изкача най-високите върхове на балканите и след родния Мусала; Гръцкия Митикас в Олимп; Румънския Молдовяну в Карпатите; Черногорския Колац в Проклетия, Миджур изглеждаше като едно лесно допълнение.

Приготовленията бяха направени, стартовия пункт е село Горни лом, а групата ясна – Аз (Любо), Иван и Краси. Лягам си , но нещо не ми дава мира – сякаш не ми се струва уместно да качваме сръбския първенец откъм България. Дали не може откъм Сърбия? А защо пък не?

Ставам и се лепвам за компютъра. Информация за качване от Сърбия нищожна, но пък разбрах поне, че трябва да стигнем до хижа Бабин Зуб и от там е подхода. Поориентирах се за някое по-близко населено място, до което да стигнем и си казах, че това е достатъчно, а за точния път ще се ориентираме на място (няма да е за първи път).

Лягам си и ставам към 4:30, звъня на другите да си вземат паспортите и да не ме питат защо, че по-късно всичко ще им стане ясно. Срещаме се към 5:30 пред блока, споделям за идеята, която се приема радушно и завъртам ключа. Двигателят на колата доволно изревава, че пак ще се разходи из чужди земи и потегляме към Калотина. Continue Reading »

Tags: граница, Калотина, Миджур, митничари, Стара планина, Сърбия

Продължаваме с пътеписа на Николай за посещението му в Париж. Започнахме с пристигането и посещението в Нотр Дам, за сега продължаваме. Приятно четене:

Когато бяхме в Париж

втора част

Много е трудно да опиша какво трябва да видите в Париж, защото всичко е толкова впечатляващо. Величието, което лъха от сградите, просторните булеварди, задръстени от коли, усмихнатите и весели хора от различни националности… а може би есента, показваща своите прелести със цветята и дърветата ни караха да вървим по улиците на този град без да си даваме сметка за огромните разстояния, които изминавахме.

Навярно най-запленяваща е река Сена, разделяща Париж на две части, по бреговете на която безброй хора сядат за кратка почивка. Корабите с туристи бавно обхождат реката и когато минават под мостовете ти идва да скочиш в тях, също както във филмите. Коритото на Сена е облицовано с гранит и когато реката е в нормалното си ниво можеш да вървиш по алеите близо до водата.

Пред стъклената пирамида на Лувъра

Запътихме се към една от най-извесните галерии –

Лувъра (Le Louvre)

По пътя видяхме висока кула с орнаменти като катедралата Саграда Фамилия в Барселона. Влязохме през един от страничните входове във вътрешния двор на Лувъра и останахме запленени от орнаментите, с които беше украсена сградата. От вън тя не изглеждаше така впечатляваща. От вътрешния двор минахме през богато украсена огромна врата в площада, където се намира входа на Лувъра. Той представлява П образен площад, заграден от трите страни със сградата, в центъра, на която се намира стъклена пирамида от която се влиза в галерията. От двете страни е разположен шадраван на ръба, на които може да се сяда. Многото хора не създаваха впечатление за навалица, защото площада е много голям.

Част от фасадата

Сградата е много красива и съчетанието на старинния стил на фасадите и модернистичния на стъклената пирамида с фонтана те кара да забравиш, че времето лети и да поседнеш на топлите от слънцето камъни. Така направихме и ние. За жалост нямахме време да влезем в Лувъра за посещението, на който са необходими няколко дена Continue Reading »

Tags: Champs-Elysées, Le Louvre, L´hotel de Ville, Sacre Cour, Катедрала Сакрекьор, Лувър, Мадона, Мулен Руж, Опера, Париж, Площад Concorde, Площад Конкорд, Саградо Корасон, Сакрекьор, Съвети за пътуване, съвети за пътуване Париж, Франция, Шанз Елизе

Днес ще направим едно пътешествие към Русия – но не Русия на лъскавите столици, не Русия на непомерното петролно-газово богатство, а нормалната, обикновена Русия – тази, която можем да намерим в град Самара на река Волга. Наш водач ще бъде Венци. Приятно четене:

Фото–пътепис от Самара, Русия

най-ужасното си пътуване – до град Самара.

Русия все още си е неорганизирано и ненормална ситуация.
Имах хиляди проблеми със самолетите , прекачвания и т.н.
2 дни преди да замина Явор и Венци ми наговориха едни страшни неща за Аерофлот и АН-86 и като видях самолета на летището и ми се подкосиха краката

Та както и да е.
Впечатлението ми от този град е много лошо. Невероятна мръсотия, беднотия и АЛКОХОЛИЗЪМ.

От хотела изглеждаше добре

Волга и град Самара

Град Самара

Малка разходка около хотела Continue Reading »

Tags: Волга, джип, Ленин, Русия, Самара, УАЗ, улица

Продължавам разказа на Таис за остров Мавриций и прекараната от нея там Нова година 2010. В началото ни показа острова и неговите плажове, а сега продължаваме нататък. Приятно четене:

Остров Мавриций – частица от рая

част втора

То май стана много дълго, но наистина се впечатлих от начина, по който хората са си устроили държавата (всеки път ми става смешно като кажа „държава“ за това малко местенце , да довърша с още малко инфо за тези, които евентуално би им харесало толкова, че биха искали да отидат да живеят там

Почти като навсякъде няколко са начините човек да отиде да живее там: с инвестиции, чрез брак или като си купи къща/имот. Тук обаче пак има интересен момент относно купуването на къща: по-долу ще видите обикновените къщи на местните (всички си имат домове, различни по лукс, големина и разположение), но ако чужденец иска да си купи къща, то не може да е някоя семпла от местните. Изрично има програма, по която се строят комплекси за чужденци, които безспорно са много по-луксозни, повечето са в близост до крайбрежието и цените са в пъти по-високи от тези, които струват другите. Например самостоятелна вила до брега е в порядъка на 5 млн.рупии – около 100 000 евро.

Строителството като цяло е ниско

и логично – по крайбрежието хотели, от семпли до много луксозни и с голф игрища. Минавайки през столицата това беше една от най-високите сгради, която видяхме:

Сграда за чужденци

И като попитах защо не строят по-високо, очаквайки да кажат, че причината е, че е вулканичен остров или от рода, отговора пак беше много сладък: Ами защото можем да си го позволим – имаме място за строене

И малко ориентир относно курортите и къде какво се предлага:

В Северната част на Мавриций е Grand Bay,

където бяхме и ние. Ясно, че щом е залив е затворена част, което не на всеки би се харесало. От друга страна водата е в пъти по-топла, в никакъв случай мръсна…е, може би малко по-мътна   За сметка на това именно Гранд Бей е мястото за хора, които биха искали да скитат и нощем извън хотела. Тоест това е най-оживеното място с активен нощен живот. И все пак преди да се избере хотел е добре да се види къде точно при залива е. Ние бяхме на по-малко от 10 мин пеш от улицата с барове, магазини, ресторанти и тн, но след нашия хотел имаше още, които пак се водят там, но са малко по-отдалечени. И все пак в непосредствена близост до залива има голям пясъчен обществен плаж.

По Източната част на Мавриций

са разположени повечето от луксозните 5* хотели, големи затворени комплекси, предполагам предлагащи всичко необходимо за прекрасна почивка. Но там не може да се търси нощен живот, повечето от тях са комплекса, плажа и от другата страна като се излезе от комплекса е плантация

Западната част е известна с красивите си плажове, там се намира и

известният плаж Flic&Flac,

който като питате местните за най-хубавия плаж той е първият, който споменават. И тук има няколко от най-луксозните хотели…

Южната част на Мавриций

като че ли останах с впечатлението, че е най-неразработена.

А като цяло на острова се предлагат и вили под наем, които са на принципа на без храна и не непременно на плажа.

Един съвет относно базата на изхранване

- предвид цените, тук наистина излиза по-изгодно човек да бъде на база All Inclusive, дори и да има намерение повечето време да скита извън хотела. Ето и малко снимки от улици, къщи, пътища…

Grand Bay

Яхти в залива Grand Bay

Continue Reading »

Tags: Grand Bay, Port Louis, ананас, Гранд Бей, Мавриций, плод, Порт Луис, шушу

Продължаваме с околосветското пътешествие на Иван, тръгнал да обикаля света наляво, като единственото му средство за транспорт ще бъде автостопа. Той поддържа сайт за това околосветско пътешествие, а ние ще следим избрани части от неговото пътуване. Започнахме с пътуването от Миндя до Мюнхен. Бяхме във Франция и Испания и пообиколихме Аржентина и Огнена земя

Днес ще продължим към националният парк Torres del Paine в Чили

Приятно четене:

Около света наляво (околосветско пътешествие на автостоп)

част пета

Torres del Paine в Чили

16 дек 2009

Сутринта в 8:25 се строих край пътя и зачаках Андреас. С пословичната немска точност той се появи след не повече от 6-7 минути и тръгнахме към парка.

Джипът беше добър (наемът му естествено скъп, а разходът на гориво голям) и летеше по чакълените пътища с респектираща скорост. Решихме да влезем през близкия вход на парка, който не е толкова популярен, колкото другия. Това решение го взех главно аз, защото така маршрута ми се връзваше най-добре.

Ледници

Torres del Paine

С колата отидохме до лаго Грей, за да видим големите парчета лед, плуващи из водата, след което Кристиан ме върна почти до входа, разделихме се и хванах гората. В началото не беше гора де, беше само поле. След 6 километра стигнах един от безплатните къмпинги, оставих си раницата и тръгнах по баирите да търся място за снимки, тъй като от къмпинга нямаше никаква гледка. След 1 час блъскане из бодливи храсти по хълмовете не намерих добра гледна точка и се върнах долу. Реших да продължа по пътеката напред и така минах около 6-7 км, докато стигнах до едни хълмове край брега на лаго Пеое. Гледката беше много добра, а вятърът, ооо вятърът… брутално силен. След като мръкна тръгнах обратно и някъде към 12 се прибрах в къмпинга с около 21 км за деня. Не видях да има други палатки, самият аз не опънах моята, а направо легнах под заслона.

Планини и езера

Torres del Paine

На сутринта ме събудиха тропащи крака и с изненада установих, че е имало 2 палатки наоколо. Запознах се с едната двойка – момче и момиче от Германия, с които тръгнахме към къмпинга до ледника Грей – около 21 км напред. Първите 10 км бяха лесни, а после стигнахме до къмпинга на лаго Пеое, където се успокоих, когато видях, че има хляб на поносима цена.
Другата пътека обаче беше трудна – много вятър, много баир. Точно на средата обаче, в най-високата точка гледката беше жестока. Виждаше се целият ледник с трите му езика, обграден от всичките заснежени върхове. Мястото беше толкова добро за снимки, че реших да остана да чакам залеза. Реших, че мога да спя някъде край пътеката. Довърших си книгата, а междувременно дойде време за залеза, който отново беше в невероятни цветове. Към 9 движението по пътеката замря и след като мръкна реших, че мога да легна и да спя директно до пътеката, без да опъвам палатката. Времето изглеждаше да бъде добро. Continue Reading »

Tags: Torres del Paine, автостоп, Анди, езеро, лама, околосветско пътешествие на автостоп, фламинго, Чили