Ное. 19 2017

Манастирът Сан Бернар, кучетата Сан Бернар и сандалите на Господ (Швейцария)



С Йорданка заминаваме за Алпите – сред католическите монаси, отгледали кучетата-спасители санбернар. Приятно четене:

Манастирът Сан Бернар, кучетата Сан Бернар и сандалите на Господ (Швейцария)

Сан Бернар, Швейцария

Завои и баири, и пак завои, и много баири

– това е първото ни впечатление от Швейцария. Митничарите на границата са истински неутрални, достойни за името на държавата си. Всичко е подредено, чисто и хладно, въпреки, че беше месец юни. Питат ни защо влизаме в Швейцария и ние си признаваме. С нашия скромен Форд комби от 2004 подхващаме едно

изкачване към манастира, в който отглеждат кучетата Сан Бернар,

намиращ се на третия по височина обитаем проход в Швейцарските Алпи. Митничарят преглъща, поглежда ни изпод вежди, връща ни документите и ни благославя тайно в гръб на изпроводяк, опитвайки се да не клати глава в почуда.

Магистралата е чудесна, гледката замайваща, времето прекрасно за пътуване. След известно време пътя става само с две ленти, но поносим. Почти с гордост се оглеждаме как никой не ни надминава. Осъзнаваме обаче, че това е, защото пътя става все по-тесен, стръмен и самотен. Фордът се държи геройски и равномерно ръмжи по зашеметителните завои, претоварен от багажа ни, за всяка част от който до сега бях убедена, че ни е жизнено необходима. Започвам обаче да мисля какво да изхвърлям от багажника, ако возилото справедливо се заинати по нанагорнището. Правя това упражнение „мислене“, за да избегна гледката на ронещия се директно под десните ми колела асфалт , там, където ширината на пътя свършва безмилостно и без дори най-малък опит за мантинела.

За екстра забавление аз съм и с десен волан

Практически карам над урвата и се опитвам да си спомня с каква цел съм взела толкова торби с дрехи и всякакви други ненужности,които сега да тежат на колата да ни качи по-бързо. Хладината обхваща колата и нас постепенно и неотстъпчиво. Все още е ден, но леко мъгливо було се спуска над всичко. Пътят е безкраен, ние не се возим, а плуваме из Алпите. Стряскаме се само от време на време от някое превозно средство, което пълзи надолу по пътя, от който ние идваме. Разменям поглед с другия шофьор при всяка среща и усещам как си пожелаваме взаимно късмет.

И когато вече си мисля, че това съм правила цял живот и този път никога няма да свърши – пред нас се появява поселище. От двете страни на пътя заискачат магазинчета, ресторантчета и кафета и само няколко-стотин метра по-нагоре се появява

манастирския комплекс Сан Бернард

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Ное. 19 2017

Тиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция (16 част на През Източна Европа с джип)



Продължаваме пътуване с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск, разгледахме Мурманск, разходихме се край езерото Ловозеро и бяхме в мъжка компания на чист въздух, след което стигнахме крайната цел на нашето пътуване – Нордкап или нос Северен в Норвегия.

След което тръгнахме обратно на юг, за да стигнем Нарвик, Мушьоен и Молде , след което от Молде ще тръгнахме по Атлантическия път към Тролстинген и Тиседал в Норвегия. Днес От Тиседал ще стигнем до Гьотеборг в Швеция.

Приятно четене:

Тиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция

част шестнайсета на

През Източна Европа с джип

ДЕН 15

Тиседал, Норвегия – Гьотеборг, Швеция – карта

Сутринта станахме сравнително късно и с унило настроение – все пак малко или много промяната в плана дразни, особено, когато пропускаш такова място като Тролтунга. Навън времето за да ни дразни бе хубаво – имаше дори слънце, въпреки, че облаците също не липсваха 🙂 Но както се казва – речено – сторено – нямаше шанс за Тролтунга.
Натоварихме багажа.
Със съжаление направих малко снимки на хотела и пред хотела – мястото бе много спокойно и красиво

Тиседал, Норвегия Тиседал, Норвегия Планини край Тиседал, Норвегия Фиорд край Тиседал, Норвегия Планини край Тиседал, Норвегия

Подминахме Одда

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Ное. 18 2017

Уикенд в Атина

Published by under Атина,Стоян



За един кратък уикенд в Атина ще ни разкаже Стоян. Приятно четене:

Уикенд в Атина

От доста време насам Атина беше единствената столица на съседна държава, която не бях посещавал за по-дълго. И в Анкара не съм бил, но за мен Истанбул е главния град на Турция. Честно казано преди няколко години бях за няколко часа в гръцката столица, чакайки ферибот за Цикладските острови. Тогава бях в района на площад Омония и бях доста разочарован (доста мръсно, много бежанци и т.н.)

Атина, Гърция

Доста време се колебаех дали си струва да посетя Атина за по-дълго време, а пък и в допълнение не съм особено голям фен на античните паметници и артефакти. Все пак благодарение на нисктотарифните авиолинии и достъпните им цени

успяхме да организираме един уикенд в Атина

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Ное. 18 2017

Лазурният бряг с деца (7 ден): Камарг, Арл и Мартиг



Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, а продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. За последно бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, а днес сме в делтата на река Рона и град Арл.

Приятно четене:

Ден 7

Камарг, Арл и Мартиг

04.07.2015 г.

част седма на

Лазурният бряг с деца

Делта на река Рона, Арл

Ден седми – преполовихме пътешествието, но оставаха още много предвидени приключения по маршрута.

В днешния ден ни предстоеше обиколка по делтата на река Рона. Поради отново обърканата информация на френски в нета, Петя беше решила да отидем първо до Арл, където да намерим туристическия център и да ни ориентират. В нета излизаха много маршрути, част от тях велосипедни, други за автомобил и трети за пеша. Маршрутите са с различна дължина от 5 – 10 км. до 30 км. и нагоре. Човек може цял ден да си откара в тази делта ако има време и желание. Ние както обикновено не разполагахме с толкова време, иначе желание не ни липсваше.

Аз още от България бях за маршрут с колела, докато Петя беше малко скептично настроена. В крайна сметка щяхме да го решим на място. Тъй като маршрутите са по черни пътища, и Боби не би издържал дълго време да върти сам педалите, си мислех да вземем колело под наем с детско столче отзад и да го возя.

Имаше един основен проблем обаче и той беше липсата на поне едно облаче и страхотната жега. За целта решихме, че разходката по делтата трябва да се състои колкото се може по-рано сутринта.

Рано, рано – колко да е рано – като трябваше да ходим до Арл,, за да търсим туристическия център. В крайна сметка тръгнахме към 7:30 ч. от Мартиг, като Арл, беше много близко на 10 – 20 км., а от там делтата право надолу към морето на около 40 км.

Арл е град в Прованс,

Южна Франция. Разположен е на река Рона, която в близост до града се разделя и образува делтата Камарг.
В Арл могат да се видят някои римски руини, които са включени в списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство. Това са римския театър, амфитеатъра, римския некрополис и обелиска. Това са само част от забележителностите в града.

В селището има най-много съхранени паметници от римската епоха (след Рим, разбира се). Но факт е, че 20 века по-късно два от тях още функционират по предназначение

  • амфитеатърът и днес побира около 12 хил. зрители,

а разположеният недалеч

  • античен театър и до ден днешен е лятна сцена за фолклорни веселия и церемонии.

В него се организират много интересни събития, като например борбите с бикове и надбягванията с колесници на римската арена, наречена Ле-з-Арен.

Градът се свързва и с Ван Гог

Ван Гог се мести в Арл на 21 февруари 1888 г., където създава над 300 картини и рисунки. Много от най-известните му произведения са завършени в Арл, включително „Нощното кафе”, „Жълтата стая” и, разбира се – „Арлезианката”. В Арл здравето на твореца се влошава и той си отрязва ухото.

По-късно ще ви разведа из Арл по-подробно, но

сега е време бързо да намерим туристическия център,

преди да е напекло. С много зор паркирахме на един ъгъл на паркинг. Оказа се, че е съботен пазарен ден и улиците бяха затворени и пълни със сергии.

Арл, ФранцияАрл, Франция

Започна се едно лутане. Според адреса туристическият център се намираше точно на тази улица, на която е и пазара. Да, ама от сергиите можеш ли да видиш отстрани какво има. Лутане насам, лутане натам, питам в едно заведение, сочат ми някаква посока. Питам в друго, казват ей го ей там :).

В крайна сметка някак си минавайки между сергиите го открихме. Хората, както обикновено са любезни и говорят английски. Обяснихме им каква ни е идеята и че искаме да се разходим по делтата. Също, че сме с две деца, от които едното по-малко и ни трябва подходящ маршрут. Изборът е доста голям – около 10 – 15 маршрута има и така, гледайки го на картата, е много трудно да се ориентираш кой да хванеш. Човека ни препоръча два маршрута и каза, че ако искаме колела можем там на място да си наемем. Това също не ни беше много ясно и беше добре, че го изяснихме. Нямаше време за губене и се запътихме към колата. Арл щяхме да го разглеждаме по-късно през деня.

По някакво чудо не ни беше издрана колата, въпреки паркирането на един край на паркинга с уж разчертано парко място, ама не знам за какво беше, сигурно за смартче 🙂 Във Франция избягвам да спирам където ми падне, защото глобите са солени, гледам да съм на разчертаното винаги.

Пътят към делтата

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version