мар. 23 2020

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019 (4): През западна Канада към Аляска



Продължаваме пътуването из Америка, което започнахме предишната 2018-та година с Валентин  (http://patepis.com/?p=83932). Сега правим двумесечна обиколка на Северна Америка (Аляска, Канада и САЩ), изминавайки 25 860 километра с Хюндай под наем,  над хиляда километра пеша и разглеждайки общо 130 туристически и природни забележителности и градове.

Първата част започнахме с кратко въведение към пътешествието (http://patepis.com/?p=87234), след което потеглихме от Сиатъл (САЩ). Обиколихме национален парк Северни каскади, влязохме в Канада, разгледахме Ванкувър и през Скалистите планини стигнахме националните паркове Глейсър и Йохо.

 Във втората част (http://patepis.com/?p=87344) влязохме в провинция Алберта за да разгледаме националния парк Банф, град Калгари и да стигнем до пътя „Айсфийлдс паркуей“.

Третата част (http://patepis.com/?p=87569) започнахме с ледника Колумбия, опознахме Национален парк Джаспър и поехме на северозапад през канадската провинция Британска Колумбия.  

Днес продължаваме през западна Канада за да достигнем границата с Аляска.

А сега: приятно четене!

Обиколка на Северна Америка с Хюндай, 2019

четвърта част

През западна Канада към Аляска

При малкия индиански резерват

Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)

пътят се разклонява. На изток продължава към Принс Рупърт и тихоокеанското крайбрежие. На север се отива към Юкон и Аляска, след като се премине по моста над река Скина. В съседство е разположено

градчето Китванга (Kitwanga),

в чийто северен край има исторически хълм. На него е имало дървено укрепление и там са се провели две големи сражения. Местните индианци са били предвождани от смел воин. Мястото е наречено „Kitwanga Battle Hill National Historic Site“.

Първоначално смятах да отида до Принс Рупърт за да разгледам града и тихоокеанския бряг. Потеглих на изток, но след няколко километра спрях и се замислих. Навигацията ми показваше разстояние от 240 километра до океана. Отиването, обиколката там и връщането щяха да означават над 500 километра път и едно денонощие като време. Прецених, че загубата на това денонощие ще ме лиши от възможността да разгледам нещо по-значително. Върнах се обратно, минах по моста над река Скина и продължих на север. Ето така „в движение“ на няколко пъти променях плановете си.

Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve), Канада
Англиканската черква в малкия индиански резерват Гитвангак (Gitwangak Indian Reserve)
Паркингът край бензиностанцията на Petro-Canada е до пътния разклон при Гитвангак (Gitwangak)

На следващата карта най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към американския щат Аляска.

Най-долният черен контур показва маршрута през западна Канада към Аляска

Движейки се по пътя в посока север не престанах да спирам на места, където природата ми харесваше: езера, реки, гори …

Езерото Мезиадин (Meziadin Lake) е заобиколено от иглолистни гори
Хълмовете край езерото Кинаскан (Kinaskan Lake) се отразяват във водите му
Край езерото Еддонтена-жон (Eddontena-jon Lake) се извисяват планински хълмове
Впечатляват многото малки езера в северната част на канадската провинция Британска Колумбия
Спрях на самия бряг на езерото Дийз (Dease Lake) за кратка почивка

Срещи с диви животни

Край пътища и в националните паркове на западна Канада можах да видя доста диви животни. Някои от тях бяха свикнали с автомобилите и хората. Други, обаче, се плашеха и бягаха. Пътувайки привечер през Кананаскис кънтри излязъл на шосето вълк се изплаши, затича се и се удари странично в автомобила ми. Два дни по-късно една мечка с малкото си мече бързо пресече пътя пред мен.

Продължи.. »

2 коментара

мар. 19 2020

С Голф до Мароко (6) – Казабланка, Рабат и Танжер



Продължаваме пътуване до Мароко с голфа на Иван – започнахме с Гранада и Кордоба, , продължихме със Севиля и ГибралтарШефшауен и Фес,  бяхме в Мерзуга и пустинята Сахара, за последно – в Аид бен Хаду и Маракеш. Днес продължаваме към Казабланка, Рабат и Танжер.

Приятно четене:

Казабланка, Рабат и Танжер

част пета на

С Голф до Мароко

Качихме се на царския път и се отправихме към Казабланка. Между другото коя предполагате е

най-популярната марка автомобили в Мароко?

Може би ще се изненадате, но това със сигурност е Дачия. Масово се карат като таксиметрови или фирмени автомобили, но също така изключително често срещани като частни коли. Френските марки също са много популярни и очевидно Дачия използва „отъпканите пътеки“ на Рено. Въпреки всичко смятам, че е впечатляващо и похвално, че румънците реализират продукцията си на такъв немалък пазар.

Казабланка, Мароко

Със своите 3.5 милиона жители и още толкова в цялата агломерация

Казабланка

е икономическия и финансовия център на страната. Още при навлизането градът впечатляваше като доста по-модерен и с по-европейска визия в сравнение с другите големи марокански градове, които бяхме посетили до момента.

Казабланка, Мароко

Дори само движейки се по булевардите на града ни се струваше, че

хората тук са по-отворени и светски настроени

Виждаха се млади жени, без забрадки, които управляваха автомобили, дори жени, които се движеха по улиците с нарязани дънки. Такива гледки до момента бяха изключителна рядкост. Забелязваха се също така световноизвестни вериги за бързо хранене и признаци на глобализация.

Казабланка, Мароко

Нощувахме в един апартамент Airbnb. Аз нали

бях болен

и вече достигайки мястото едва изкачвах стъпалата нагоре, като дори магазинчето точно до входа на блока с хладилника на Хайнекен, който гледаше точно към нас, не можеше да ми вдъхне сили и да ми оправи настроението.

Легнах на дивана и прекарах следобеда в сън. В един момент се събудих и бях учуден, че и Дражи се беше прибрал преждевременно от разходката и също бе легнал. Оказа се, че и той беше лепнал въпросния стомашно-чревен вирус. Той обаче най-бързо се възстанови от всички. При всички положения ето това видях от Казабланка на този ден:

Казабланка, Мароко

На другия ден за щастие всички вече бяхме във форма

Първата ни спирка беше

най-известната забележителност на Казабланка – джамията Хасан II

Разположена на брега на Атлантическия океан, джамията е построена през 1993-а година от покойния крал Хасан II и е третата по големина такава в света, както и най-голямата, която може да се посещава от немюсюлмани, тъй като другите две са в Мека и Медина. Входът струва 70 дирхама (7 евро) и посещаването е в точно определени часове, тъй като храмът се използва активно за молитвени цели. Влизането се извършва задължително в група и с екскурзовод:

Хасан II – Казабланка, Мароко
Хасан II

Поглед към площада:

Хасан II – Казабланка, Мароко

Строежът на джамията е струвал цяло състояние. Освен висококачествените материали, използвани за облицовка и декорация, както и множеството майстори, работили и изпипвали до съвършенство и най-малкия детайл, това е една много модерна петзвездна джамия с отварящ се покрив и подово отопление. Пълният й капацитет е 25 000 молещи се. Със сигурност би могло да се дискутира до колко е уместно да се дават такива средства за молитвен храм, но все пак

джамията беше впечатляваща

със своята мащабност и изящество, така че останахме доволни от посещението си.

Хасан II – Казабланка, Мароко

В Мароко често ни казваха, че

Казабланка е нов град

и не си струвал посещението. Ние все пак искахме да го разгледаме, тъй като е най-големия в страната и със сигурност заслужава да му се обърне внимание. Свързахме се през Интернет с един младеж, който организира безплатни туристически обиколки из града. Една такава продължава около 3 часа и естествено се очаква да му дадем някакъв бакшиш, в зависимост от това колко доволни сме останали от разходката.

С Ясин се срещнахме на площада пред джамията. Той беше много приветлив, учтив и интелигентен младеж. Учеше английска филология и говореше чудесен английски. Интересно беше, че семейството му е берберско и по стечение на обстоятелствата вкъщи общуваше с баща си на арабски, а с майка си на берберски.


Първата ни спирка бяха двете медини,

т.нар. „външна медина“, където сградите са собственост на гражданите и те се грижат за поддържането на улиците, както и за организацията на сергиите и магазините. Във „вътрешната медина“ търговската дейност бе регулирана от държавата и съответно там беше много по-чисто и подредено. Няколко снимки от разходката ни:

Продължи.. »

3 коментара

мар. 16 2020

По Коледа в Бремен, Германия



Малко преди настъпването на пролетта, един последен поглед назад към зимата и към последната Коледа в Германия, този път в Бремен. Приятно четене:

Бремен, Германия
Бремен, Германия

По Коледа в Бремен, Германия

В северната част на Германия, на около 130 км от Хамбург в североизточна посока и на приблизително същото разстояние от Хановер, само че на юг, се намира

Бремен, един от най- старите градове в земите на келтите и франките.



Поела своя път от Тюрингия, през Рейн- Вестфалия и Долна Саксония към Северно море, през града преминава величествено красивата река Везер, обгърнала го с елегантна синя прегръдка. За пръв път пристъпвах по

Пътя на приказките в Германия

,

който започва оттук или свършва тук, ако началната точка е Ханау. Тръгвайки точно от Ханау, са го премиминали и двамата

братя Вилхелм и Якоб Грим

,

изследвайки немския фолклор, в търсенето на автентични приказки, истории, предания, митове и легенди, поемайки от родния си град Ханау на север към средновековното културно- историческо наследство, запазено в атмосферата на севера: Хановер, Билефелд, Мюнстер, Гьотинген, Фулда, Хам, Олденбург, Хамбург… И

Бремен оживява пред погледа ми вълшебен, като в приказка на Братя Грим.

Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия
Бремен, Германия

Имало едно време едно остаряло и изоставено от своя стопанин магаре, което тръгнало към Бремен, за да стане музикант. По пътя срещнало и разпознало най- добрите си приятели: едно куче, един котарак и един петел. В търсене на своята авантюра, четиримата приятели с хитър номер изплашили до смърт шайка разбойници, прогонили ги надалеч и заживели в техния горски дом. Музиканти така и не станали, но пък станали нещо много по- важно за историята на Бремен- негова емблема, негов отличителен знак от около 200 години насам. И до днес статуята на

Бременските музиканти

си е все още там- до сградата на общинската управа, в самото сърце на града. Всъщност, четиримата бременски музиканти са и почетни граждани на Бремен. Според градската легенда,

ако погалите копитата на магарето, ще се изпълни едно ваше желание.

Дали с това вълшебство се обяснява навалицата пред статуята- не знам, но вярвам.

Продължи.. »

No responses yet

Older Entries »