май 29 2020

Албания с Дачия (2): Дуръс, Берат и Тирана



Продължаваме с пътеписа на Драган, за да обиколката му до Албания. Започнахме с пътуването през Игуменица до Вльора. Днес тръгваме към Берат, Драч (Дуръс) и Тирана. Приятно четене:

Албания с Дачия

част втора

Дуръс, Берат и Тирана

Сутринта прекосихме набързо монументалния и фонтанния център на Вльора.

След това продължихме към Дуръс през

Берат –

друг планински старинен град, който се намира на около 80 км навътре в Албания спрямо Вльора. Тук за пръв път попаднахме на албанска магистрала.

Магистрала Вльора –Дурес, Албания
Магистрала Вльора –Дурес

Дължината на отсечката е 30 км, ограничението е 110 км/ч, но по-фрапираща е ширината на аварийната лента – като велоалея.  Иначе настилката беше екстра. След като излзохме от магистралата, тъкмо бяхме решили, че сме оставили архитектурните образци за отщяване в центъра на Вльора, но се оказа, че насред планината няма по-подходяща форма за сграда от тази, наподобяваща кораб.

„Кораб“ по пътя Вльора –Дурес, Албания
„Кораб“

На места пътят стана много лош, но можеше да се поддържат 80-90 км/ч без проблеми. Така стигнахме до

Берат,

включен в списъка за световно културно наследство на UNESCO, който беше последния албански град, избран за посещение в нашия маршрут.

Културното наследство се оказа малко костеливо, защото паркирахме колата в подножието на хълма и от там имахме 30 – 40 минути катерене по безобразно стръмна улица.

Въпреки разочарованието ни при вида на автобусите, спрели точно пред входа на замъка (явно има заобиколен път за автомобили), определено си заслужаваше катеренето, защото

Берат беше най-автентичния град, който видяхме в Албания

И тук се опитахме да поговорим с местните, например влязохме във фурната за хляб, човекът буквално ни даде да влезем в самата пещ. Един албански дядка пък откъсна една от милионите си рози за Таня.

Берат, Албания

Разбира се Берат си има и съвременен изглед –

Берат, Албания
Берат

с много кафенета, свежи идеи, познати марки, дядковци шахматисти като пред нашия народен театър, български велосипеди и … нЕма такъв университет

Продължи.. »

No responses yet

май 26 2020

Карнавална Венеция, 2019 година (1): Полетът на Ангела



Пътеписът днес се отнася за събития, случили се една година преди епидемията от корона-вирус да покори Италия. Мисля, че днес можете много лесно да си представите защо след тазгодишния (2020) карнавал, цяла северна Италия трябавше да бъде затворена. Иначе – днес наш водач ще е Влади, така че – приятно четене!

Карнавалът във Венеция

2019 година 

част първа

Полетът на Ангела

Днешния пътепис ще ви отведе в карнавална Венеция през 2019 година. Най-доброто време за разходка до Венеция е по време на карнавала, който се провежда там всяка година през януари или февруари. Началото на карнавала бележи началото на постите. Самата дума Karnevale означава „Karne“ (ит.) „махам“ и „Vale“ (ит.) „месо“. Или казано по друг начин „спирам месото“, т.е. „постя“.Затова всяка година самият карнавал е в различно време.

Карнавалът е най-доброто време да се набутате в най-голямата навалица,

да видите много красиви неща и да похарчите много пари за малко време, срещу които ще получите малко неща и те няма да ви стигнат. Това е времето, когато повечето тесни улички или част от тях във вътрешността на Венеция стават еднопосочни и не можете да отидете и да се върнете по една и съща улица, мислейки си, че така няма да се загубите в лабиринтите. Напротив, това е една чудесна възможност да се загубите и да видите повече неща и места в лутането за намиране на правилната уличка, водеща към площада Сан Марко или пристанището. И за да задоволя любопитството ви с факти, предлагам след като се уморите от обикаляне и хубаво огладнеете, да поседнете малко на крайбрежната пешеходна алея и да похапнете вкусни спагети за 18 евро и ако към това добавите и една малка бира плюс бакшиша, който влиза в сметката под думата „Коперто“, да се изръсите с 30 евро и да запомните кога сте били там. Ама да не си мислите, че спагетите ще са кой знае колко много или бирата кой знае колко голяма. Достатъчно, за да огладнеете отново след три часа. Но за това по-късно. 

Сега да започнем пътуването отначало

 Събуждам се сутринта вкъщи и гледам през прозореца една фъртуна, един обилен снеговалеж и никакво движение по улицата. Тихо, снежно съботно утро. Ами ако не мога да стигна навреме до София? А и как да се облека? Много въпроси, на които трябваше да намеря бърз отговор, докато си пия кафето. Излизам почти час преди тръгването на автобуса за София от автогарата в моя град. Никакво движение по улицата. 

Ден първи, 23.02.2019 г.

 Ранно утро, часа е. Нито автобуси, нито таксита на стоянката до нас. Случайно минаващо такси стана мое. До автогарата стигнах навреме. Имах време и да закуся. Да видим нататък как ще е.

Тръгваме навреме. И в София стигаме навреме. Имам около час време и в столицата. За Италия автобусът отпътува от София около 11 ч на обед. Туроператорът е същият и екскурзоводът е същият от програмата за предколедна Прага, от декември 2018 г.

На Калотина бързо минахме, екскурзоводът ме позна и ме пита къде скоро съм бил с него. Ами в Предколедна Прага, разбира се! 

Спираме в заведението след границата, то си ми е любимото място, където да изпия едно Заечарско пиво. Този път без плескавици, защото вече знам колко са големи порциите и колко лук има в тях. Продължаваме. Спирките за почивка са почти едни и същи по този маршрут – една на 100 км. преди Белград, една в Хърватия, една след влизането в Словения на заведението с една голяма крава отпред. В това заведение през деня работи кухня с готвена храна, като на шведска маса, на килограм, ама по това време на нощта беше затворена. Следващите почивки не помня, защото съм ги проспал. 

Ден втори, 24.02.2019 г. 

Утрото ни завари в Лидо ди Езоло, откъдето трябваше да вземем няколко туристи дошли тук по самолетната програма за тази екскурзия. И така, с пълен вече автобус, се отправяме към пристанището за Венеция. Закъсняли сме малко, защото всички корабчета вече са заминали, нямаше никакви други чакащи групи. Само за нас се намери едно корабче.

Пристигаме във Венеция

 и още от корабчето се виждат тълпите туристи. За ориентир на връщане ни показаха часовника на една от жълтите сгради на пристанището, които преди са били казарми.

Тръгваме по пешеходната алея. Сергии и магазинчета за сувенири и маски има на всяка крачка. Докато се събираме на пристанището и ни ориентират за това кое, къде, как, колко и защо, аз реших да погледна в първите заведения до корабчето цените в менюто за храна и напитки, за да добия представа за какво става дума. И

тръгваме към площада Сан Марко,

за да гледаме полета на Ангела за 12:00 ч.

Искам само да кажа, че не всеки, стигнал до тук по това време на деня на откриването на карнавала, малко след 9 ч сутринта, може да се добере до площада, така че да види полета от някъде.

Вървим и ни разказват, че преди години, векове дори, тук е имало пазар, хамали пренасяли чувалите със стока на гърбовете си, каручки с дървени колела пренасяли по- тежките неща и т.н.

Минаваме през няколко гърбави мостчета над каналите и стигаме до един хотел от дясната страна, за който ни казват, ако имаме време на връщане от обиколката да влезем вътре. Това бил много скъп хотел, а вътре интериора по стени и тавани бил запазен непокътнат от 14-ти век. 

Хотел Даниели

Booking.com
Хотел Даниели, Венеция – Италия
Интериор оригинален, запазен от 16 век в хотел Даниели във Венеция

Един по един, уж за малко. Защото няма как цялата група да влезе, само за да гледа. Запомних го, но за това по-късно.

Този път, пишейки този пътепис, мисля да опитам за всяко споменато място или нещо в текста да показвам конкретна снимка с линк от фейсбука ми, където се намира, за да не се получава разминаване между текст и снимка при обработката на всичко това, преди да излезе в сайта (Оценявам високо усилието, благодаря! – бел.Ст.) Стигаме до една огромна тълпа, полицейско присъствие и метални прегради. 

Обясняват ни, че това е едно от местата, които осигуряват достъп до Сан Марко, след съответните мерки за сигурност. Имало такива достатъчно, които обграждат целия площад и прилежащите улици. И който много иска да види

полета на Ангела, 

да се нареди на тази опашка и да се бута в тълпата два часа, и ако успее да мине, ще го види. През това време за останалите се предлага да се разходят наоколо, да им покажат други места, забележителности и ако успеят по-късно да минат през друго място, за да излезят на площада, но и това не било сигурно. Аз оставам тук в навалицата. Защото съм дошъл, за да видя Полета на Ангела. Венеция съм я гледал в минали пътувания.

И като започна едно бутане в навалицата

с всички произтичащи рискове от това- джебчии и т.н. Но аз спокоен, по-важните неща, документи и пари са си ми в автобуса. Подготвен за всичко това, нося само връхна дреха, бинокъл, вода, лична карта и нещо за четене, таблет и телефон. Нищо друго ненужно. И малко пари, достатъчни за деня.Пропускат по 15-20 души през пункта за контрол, проверяват ги няколко полицаи със скенер, сензор за метал и раниците за опасни и забранени неща и ги пускат. Бутането в тази навалица продължи около час и половина, но накрая минах и аз. От тук до площада – за 5 минути – и съм там.

Продължи.. »

One response so far

май 25 2020

Австралия (1): Сидни



С Василена започваме същиснкото пътуване към Австралия. Като начало се запознахме с плана на пътуването и докато бяхме в Холандия, после спряхме в Кьолн, а днес продължаваме към Сидни. Приятно четене:

Австралия

част първа

До Сидни

Германия – Малайзия – Австралия

5, 6 и 7 септември

Както и очаквах презокеанско-междуконтиненталното пътуване не е шега. Не вярвате… ? 

Великото преселение

С полусъбран багаж правим едно последно гостуване на Нана и Амиас. Малко ми е тъжно, че няма да го видя как расте. При следващата ни среща ще тича и говори; ще прави почти всичко, което и ние възрастните можем. След целувки на раздяла и последна разходка с велосипедите приключваме със събирането на багаж. Той пък следва основното правило на багажите и не се събира в раницата, в която беше само преди две седмици. Сякаш дебелее, само като си седи. Дори и кантарът на летището доказа, че тайно се е угощавал моят багаж в Кьолн.

В амплоато си на бременни камили, с Ник тръгваме отново на дългото ни мулти-транспортно  пътешествие. И като казвам дълго, имам предвид три неща:

Първо – пропътуваните километри. Според Гугъл разстоянието по права линия между Кьолн и Сидни е 16 575,22 km.

Второ – дългият списък от превозни средства и трансфери (невключвайки пешеходстването между спирки, платформи, изходи, входове, гишета, секюрити проверки и гейтове):

  1. Трамвай от Дюрер Щрасе то Фенльор Щрасе (10 мин.)
  2. Влак от станция Еренфелд до Летище Кьолн (30 мин.)
  3. Изчакване на Летище Кьолн (1 час)
  4. Автобус от Летище Кьолн до Летище Франкфурт (2 часа)
  5. Изчакване на Летище Франкфурт (1,5 часа)
  6. Полет от Летище Франкфурт до Летище Коала Лумпур (13 часа)
  7. Изчакване на Летище Куала Лумпур (7 часа)
  8. Полет от Летище Куала Лумпур до Летище Сидни (8 часа)
  9. Автобус от Летище Сидни до Хостел Балмейн (40 мин.)

Трето – времетраенето на пътуването. Станахме от сън на 5 септември в 08:00 ч в Кьолн и си легнахме на 7 септември в 18:00 ч в Сидни. За да ви спестя сложните сметки поради часовата разлика, това са 50 часа будуване, в които успяхме да съберем около 6 часа сън с прекъсвания по самолетите. Следователно, не би трябвало много да ви изненада, че едва издържахме до 18:00 ч. И спахме 16 часа непробудно. Сигурно и на повече бяхме способни, но Сидни не чака – трябва да се обикаля.

Но да се върнем малко назад. Аз никога не съм била на презокеански полет през живота си. Притеснено ми е как ще се справя и за това съм силно екипирана – облечена с най-пижаместите непижамени дрехи (клин, спортен сутиен и тънъ), запасена с храна от всякакъв вид (от ябълки до шоколади) и подготвена със забавления за всяко настроение (книги – аудио и класическо-четливи, музика, карти и много други).  За мое щастие немската авиолиния Кондор ме успокоява още с влизането в самолета. Качваме се на борда на нов и модерен самолет – възглавничка и одеало на всяка седалка, touch screen екрани, порт за зарядни. Сега знам, че тези неща са нормални на полети като този, но незнаещата ми душа е така щастлива в този сублимен момент! Самолетът е на редове 2 – 3 – 2, заради което с Ник сме сами и до прозореца! Добре започват нещата!

Самолет Франкфурт – Куала Лумпур
Самолет Франкфурт – Куала Лумпур

Докато се настаним и капитанът ни приветства на борда, цялата кабина е осветена в цветовете на дъгата. Всеки ред с различен цвят, премигващ надолу и горе по тавана. Как да не те накара да се усмихнеш, дори и с перспективите на предстоящи 13 часа в затворена кутийка. 

Докато чакаме на летището намерихме фалафел сандвичи, защото не очаквахме да ни сервират храна толкова късно на самолета (21:00 ч). Затова нахранени и уморени се нагласяме да спим. Но бързо сме събудени с голям поднос вечеря – веган. Нас ни хранят първи на самолета, защото сме различни с хранителните си специфики. Горките ние, налага ни се да вечеряме втори път с разкошно кокосово къри и плодова салата (и още много екстри на подноса). Де да имаме и достъп до филмите на борда безплатно, съвсем ще сме випари

Този полет не е толкова тежък, колкото очаквах. След доброто угощение, успяваме да заспим и с крайнико-изтръпващи позиции спим около 4 часа. Достатъчно, за да дойде време за закуска от веган кроасан, мюсли, плодове и други. Ех, че добре ни гледат Кондор. 

Преди кацане решавам, че е крайно време да се разходя до тоалетната. До този момент не съм ставала от мястото си вече около 11 – 12 часа. Тялото ми хич не е готово за такава промяна. Горкото как го карам от претцел да премине в солета; от фузили – в лингуини; абе да се разгъне с една дума. Ама се даврандиса. 

Благополучно

пристигаме в Куала Лумпур

и бързо намираме Старбъкс за кафе. Тук ще сме 7 часа (вместо 5), така че има достатъчно време да се поразходим. То не че летището е много голямо. Няколко пъти обикаляме магазините и стигаме до външната част с дъждовна гора и водопад. Да вдишаш истински въздух, когато си затворен и дишаш изкуствен си е направо благословия, но идва и с основния недостатък на тропическия климат – огромна влажност и високи температури. Не се трае много, дори и да не ти достига чист въздух. Добре, че паркчето е малко, че да не се налага да сме навън за дълго. След тази разходка намираме телевизионния център на летището и засядаме там. Нищо интересно не се случва, но има диванче да се омекотят уморените ни дупета. 

Към края на престоя ни, при липса на сън и относителна липса на храна, започваме да ставаме раздразнителни – аз де! Все малки неща, ама доста се насъбират и чашата започва да прокапва от ръба. Не помага, че има проверки за сигурност на всеки изход, следователно не можем да напълним бутилките си с вода (и в последствие силно се дехидратираме); не помага и че се качваме на старичък самолет (дори и с пълен каталог филми); или че храната е кофти и малко; или че през целия полет не изключват осветлението и е трудно да спим; или че искат да ни нахранят с наденички, въпреки, че изрично сме поръчали веган. Аз лично не успявам да спя повече от два часа.  Ник успя мако повече. НО!, виждаме Улуру от самолета. 

Сидни, Австралия

След всичкото това едва ли ще ви изненадам, като кажа, че се разплаквам докато кацаме, при вида на Операта кордисала се на пристанището. Умората или сбъднатата ни мечта – не знам кое от двете доминира, но мидената черупка напълно ме довършва при толкова емоции, бушуващи в мен! Невероятна гледка след толкова дълго време (вие решете дали е време на пътуване или мечтаене)!

Операта в Сидни, Австралия от самолета
Операта в Сидни от самолета

Забравяйки за часовата разлика (7 часа с България), звъня на мама и тати след като не получавам отговор на съобщенията си за благополучно пристигане. Опа! Милите, сигурно ги притесних да им звъня в 2 часа сутринта. Ама ще свикна! Ще трябва да засиля математиката.

Часовник – Часова разлика между Австралия и България
Часова разлика между Австралия и България
Продължи.. »

2 коментара

Older Entries »