Мой ред е да ви разкажа как, дали и защо да ползвате влака София – Истанбул. Приятно четене:

С влак от София до Истанбул

и обратно

Преди няколко месеца Турските железници възстановиха директния влак между Истанбул и София (заедно с него отново има влак Истанбул – Букурещ и Истанбул–Белград, както и Истанбул–Сараево). Влаковете за София, Букурещ и Белград се рекламират със слогана

„За един ден в Европа“ 🙂

За един ден в Европа

Естествено, щом е Европа – там съм и аз :), и сътоветно започнах да се възползвам от влака за София, вместо да се мандахерцам с автобуса, когато пък Турските авиолинии не са пуснали промоция.

След

няколко пътувания в двете посоки

– при това в два различни вида купета („класи“): в двуместно и четириместно купе, мога да кажа следното:

Ако пътувате за Истанбул/София през нощта, или трябва да пристигнете сутринта там (в Истанбул/София), или пък трябва да пътувате с дете – искрено препоръчвам услугите на TCDD и БДЖ за нощния експрес София–Истанбул / Истанбул–София.

Разликата с цената на автобуса е от 5 лв (в 4 местното купе) до 15 лв (в 2 местното купе) на човек. И получаваш легло с бели чаршафи, одеало, тоалетна, тоалетна хартия и … място да си опънеш изцяло краката.

Гара Халкалъ, Истанбул

Турският локомотив (Гара Халкалъ)

Български вагон (Гара Халкалъ). На се смейте, мене това ме държи

Турските вагони (Централна гара)

Турските вагони (Централна гара)

Билети

Билетите могат да се купят без предварителна резервация директно на гарата (Централна гара в София или гара Халкалъ в Истанбул) и в деня на пътуването. Ако в Турция има дълъг уикенд (т.е.повече хора идват в София на разходка – а София започва да става популярна дестинация!) – помислете за билетите поне един ден предварително. В София билети се купуват и от бюро Рила (срещу Централна поща), а в Истанбул – и на гара Сиркеджи в центъра. И двете железници – БДЖ и TCDD – имат някаква фобия към продажби по интернет, но пък поне приемат дебитни и кредитни карти на касите си 😉

Разписание

Продължи.. �

Tags: TCDD, БДЖ, Белово, БеловоГара Септември, билети, Бул.Данаил Николаев, Вакарел, влак, гара, Гара Елин Пелин, Гара Капъкуле, Гара Пловдив, Гара Подуене, Гара Подуене разпределителна, Истанбул, Ихтиман, Капъкуле, купе, Малко Белово, Мармарай, Моста Чавдар, Одрин, Пловдив, разписание, С влак от София до Истанбул, Слатина, София, Сточна гара, Турски железници, Халкали, Халкалъ, Централна гара, Чаталджа

Тази седмица отново сме в Армения – този път заедно с Иван. Неговото пътуване започна с Турция към Грузия, а днес сме в Ереван и при хачкарите в Норатус. Приятно четене:

Ереван и Норатус (Армения)

част на първа на

С Голф из Кавказ

Бавно, но славно стигнахме граничния пункт. Други коли там нямаше… както се казва „нямаше кой да ни напсува“. Навлязохме на територията на ГКПП-то и някакви двама келеши, войници, ни спряха и ми казаха с подигравателен тон, че „в Грузия се шофирало отдясно“.

– Ъ?
– Ей там по-назад минахте отляво. В Грузия се кара от дясната страна на движението.

Обърнах се и видях някакъв пилон, който съм бил заобиколил отляво.

– Но от дясната страна има огромна дупка!
– Да, така е…дупки, но законът е такъв. Сега се върни обратно и мини отдясно.

Обърнахме и минахме отдясно през един огромен трап… спазихме законите на Грузия. Не разбрах, дали цялото това представление беше заради някаква камера, която беше разположена там, или просто тези келеши искаха да си придадат важност. Няма значение…

Състоянието на граничния пункт беше скандално

– калищак, дупки и стърчащи арматури навсякъде. От арменска страна течеше някакъв ремонт, но към момента положението също беше кал и някакви мизерни бараки и сгради. За да влезем в

Армения

се занимавах с тяхната бюрокрация около 1 час. Вземи това, плати там, върни се тук, отиди сега там…такъв род истории.

Докато ни пуснат вече се беше стъмнило и да трябваше да изминем оставащите 50 км до

Гюмри

по тъмно. Арменската част от пътя беше съвсем леко по-добра от грузинската т.е. беше си прилично зле. Поддържахме средна скорост 50 – 60 км в час, но въпреки това нашляпахме в някоя друга дупка… неизбежно беше. Все пак важното е, че пристигнахме и отново си намерихме един евтин хотел, където да пренощуваме.

На следващата сутрин излязохме на

разходка из Гюмри

В Югозападна Грузия също имаше съветски класики, но тук определено се забелязваше, че сме се върнали назад във времето… или че сме попаднали в света на Ладите и Волгите. Както искате го кажете 🙂

Гюмри също изглеждаше като доста беден град. Вторият по големина град в Армения, но това е положението. Учудих се, че почти всички надписи в града бяха написани и на руски. Доста удобно за нас, но все пак странно. Някак си не виждах руснаци наоколо. После ни казаха, че наблизо има руска военна база, та затова било.

Централния площад на Гюмри

беше хубаво направен. Тук освен голямата катедрала имаше и паметник, посветен на голяма битка между Арменското царство и Персийската империя.

От другата страна на площада беше старото кино „Октомври“ (класика 😉

Разрухата тук беше видима

Продължи.. �

Tags: Арарат, Армения, арменци, Гюмри, езеро, езеро Севан, Ереван, Норатус, С Голф из Кавказ, Севан, Севананк, Хачкари, Църковен комплекс Севананк

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, а продължихме в Кан, Антиб и Ез, а за последно – в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Днес сме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо.

Приятно четене:

Ден 6,

Марсилия и Замъкът Иф

02.07.2015 г.

част шеста на

Лазурният бряг с деца

Ден 6, Марсилия, Замъкът Иф, Мартиг 03.07.2015 г.

Денят започна както обикновено – ранно ставане, закуска и приготовление на сандвичи. Днес щяхме да се разходим из

Марсилия

Градът беше някъде на около 20 – 30 км. от нас и се очакваше бързо пристигане. Спестихме някой лев от магистрала, тъй като по сайтовете я даваше платена, а се оказа безплатна.

Отново бях пуснал GPS-а като целта беше базиликата Notre Dame De La Garde. Тъй като беше рано сутринта си имаше и трафик към града. Отново на едно от техните смахнати кръстовища се получи драма и не бях застанал в правилната лента, което пък ни вкара в някакъв дълъг тунел и започнах да се чудя дали няма да ни изкара извън града, пък точно преди да влезем в тунела трябваше да хванем на другото дясно 🙂 и след 2 км да стигнем до базиликата.

Тези безумни кръстовища направо ме изумяваха всеки път, не е като да нямам опит в шофирането в чужбина, но във Франция определено се оказах без никакъв опит в големите градове. Междувременно от всякъде хвърчат скутери и те задминават като спрял. На хлъзгавия асфалт си взимаха завоите без проблем, особено триколките Piaggio MP3. Карам ежедневно и целогодишно скутер в София и наблюдавайки тези безумци с триколките нямах много избор като се приберем в България освен да си продам скутера и да си купя такова 🙂 То така и стана и определено не съжалявам за избора си. Наистина ги наблюдавам от много време, но сега като участник в движението и като ги гледах как сноват около мене вече реших и взех MP3. Много е стабилно и перфектно за хлъзгавия асфалт в София, спирачния път му е с около 20 % по-малък от на нормален скутер, което е животоспасяващо в много от случаите.

На изхода на тунела се оказа, че се плаща и то не беше малко пари. Хвана ме яд, че обърках пътя, защото тези пари бяха напълно излишни, но това е положението. Да, но тук поредната греда – спираме на тола, бутаме стандартната карта, с която плащахме на останалите толове и нищо. Почнахме да изреждаме всички карти, които имахме и пак нищо. Стана опашка, започнаха да се изнервят и да свиркат отзад. Да ама не, дупка за пари нямаше. За късмет имаше бутон за интерком, натиснах го и веднага дотърча една кака да види какво става. Добре, че имах дребни защото ресто не връщат. Дадох ѝ на ръка парите и ни отвори да минем. Оказа се, че въпреки минаването през дългия тунел отново бяхме на 2 – 3 км. от базиликата и реално пътят се удължи с километрите на тунела плюс таксата за въпросния, която беше нещо от рода на 2 – 4 евро.

Базиликата Notre Dame De La Garde

се намира на един много висок хълм и предлагам да започнем първо с панорамна снимка към града.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Marseille.JPG

Ето и изглед.

Сандерото и то наблюдава прекрасната гледка. Продължи.. �

Tags: Cathedrale de la Major, Chateau d’If, Fos-sur-Mer, glesia San Vicente de Paul, La Canebiere, Musee de Beaux-Arts, Musee d’Histoire Naturelle, Notre Dame De La Garde, Palais Longchamp, Parc Longchamp, Porte d’Aix, базилика, Граф Монте Кристо, Едмон Дантес, замъка Иф, Замъкът Иф, Марсилия, Марсилската катедрала, Музеят на Изящните Изкуства, Музеят по Естествена История, остров Иф, плаж, Франция

Продължавме пътуване към Армения и Грузия, заедно с Драган. Първия ден минахме 2 000 км за 1 ден през Турция, после прекосихме Грузия, а днес сме в Ереван и Ечмиадзин.

Приятно четене:

Ереван и Ечмиадзин

Армения

част трета на

Армения и Грузия с Дачия

На следващата сутрин (03.05.2014, събота) реших да оползотворя времето, в което жените се къпеха, а мъжете пушеха и гледаха сутрешния блок по руската телевизия (тук се гледа основно такава), като комбинирам разхождане на кучето с разучаване на квартала, в който се намираше блокът ни.

Смело мога да нарека квартала ни „център“, защото на 500 метра се намираше столичната опера. Първото нещо, което ми направи впечатление бяха странните улични парапети покрай тротоарите, по които течеше газ! Блоковете в жилищните квартали са мила родна гледка, с две особености:
– Складираните по балконите дървета за огрев (въпреки усърдния пренос на газта, явно не всички сгради са газифицирани):

– Специфичният строителен материал – лилав туф (камък), от който са построени практически поне 75% от сградите в Армения:

Определено най-ясният белег, по който можеш да се ориентираш, че се намираш в Армения, са

специфичните носове на хората

Този голям нос се среща почти толкова често тук, колкото дръпнатите очи в източна Азия. Въпреки географското си разположение между източна Европа и западна Азия, определено в града най-силно е руското вляние – от имената на улиците, през разнообразните стари и нови модели на руски автомобили, до мутробарока.

Глобализацията под формата на Android

Продължи.. �

Tags: Арарат, Армения, Вагаршапат, геноцид. арменски геноцид, Ереван, Ечмиадзин, Зварнотц, Кавказ с Дачия, пазар, пазар тешир, свещени камъни, тешир, Хачкар, Църква Рипсиме