Продължаваме пътуването на Христо из Щатите. Започнахме с Подготовката и съветите и проследихме първите им стъпки в Америка, бяхме с него на Ниагара и минахме през Канада, в Чикаго, Дивия Запад и планината Ръшмор, както и в един индиански резерват и Националния парк Йелоустоун, а за последно минахме през Голямото солено езеро,щата Невада и ще стигнахме до езерото Тахо. Днес продължаваме със Сан Франциско. Приятно четене:

Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола

част седма

Сан Франциско и Sequoia National Park

Предстояха ни два дни в Сан Франциско.

Спирката на метрото, което тук се казва BАRT, не е далеч, но до там може да се отиде само с кола. Пред станцията има голям безплатен паркинг. Kакто във всички големи градове и тук паркирането дори и на улиците е платено. Оставяме колата и минаваме през подлеза към спирката на BART-а. Билетите са по $7,10 за отиване и връщане.

Метрото е хубаво и в голяма част е над земята.

При пресичане на морето влиза под него. Минаваме 4 спирки до станцията Embarcadero, която е близо до едноимен крайбражен булевард. Тази спирка е най-близо и до началната на обиколния туристически автобус. На излизане питаме на информацията за офиса на транспортната фирма и ни казват, че е на 10 минути път пеш. Като излязохме от станцията на метрото видяхме, че сме до последна спирка на един от символите на Сан Франциско — малкото трамвайче, запазено в оригиналния си вид повече от век.

Трамвайчетo — един от символите на Сан Франциско

Случайно забелязваме, че на булеварда срещу нас е спрял обиколен туристически автобус. Оказа се, че е на избраната от нас фирма, а офисът им, откъдето може да вземем билетите наистина е наблизо, но този идваше от там и продължава в обратна посока. Показахме резервациите си и ни поканиха да се качим, макар и без билети. Бус-ът отгоре е открит и духа студен вятър. Минаваме през целия град, включително и през Чайна Таун. Както навсякъде, заснемаме всичко с камерата. Известно е, че всичко видяно на бързо се забравя лесно, а гледайки филмите след време се виждат неща, за които нямаш никакъв спомен.

Снимки от автобуса в центъра на Сан Франциско

Слизаме на последната спирка и вземаме билетите. Те важат 48 часа за двата маршрута, които сме резервирали — през града, по който минахме, и за моста Golden Gate, който оставяме за втория ден.

Continue Reading »

Ето как ще открием една нова за нашия сайт страна — чрез бирата ѝ. Особено, ако бирата се казва… Гинес. Та исках да кажа, че Сандо днес ще ни покаже столицата на Ирландия — Дъблин. Приятно четене:

Дъблин, Ирландия

или за вкусните рекорди на Гинес

Отново е ваканция!

При наличие на свободно време човек най-добре си почива не с безделие, ами с разнообразие, и затова при всеки удобен случай (а такива има доста, защото жена ми работи в туризма) заминаваме „семейно“ на пътешествие.

Какво по-хубаво и чисто усещане може да има от срещата с други култури и хора. Какво по-приятно от това да бъдеш приет с усмивка от непознати, да видиш техните къщи и начин на живот, да пробваш вкусни манджи и напитки… И след това да си тръгнеш с убеждението, че „целият свят е хубав и всички хора са добри“, че и ти си толкова част от тази човешка смес, колкото и всяко едно човешко създание.

Първата спирка от пътешествието ни е Дъблин

Пристигнахме в ирландската столица по обяд. Летището е голямо, а наоколо продължават да строят и уголемяват. Ориентирането става най-вече с питане — автобусът за центъра на града са уж на всеки десет минути, обаче злите английски езици твърдят, че тук автобусите тръгват или по-рано, или по-късно, но никога по разписание. Е, ние тръгнахме навреме де, а закъснението ни се дължеше на огромна манифестация срещу кризата и произтичащите от нея неудобства — манифестантите носеха старателно подготвени от синдикатите лозунги „Дайте ни пенсиите, платили сме си ги“, „Децата трябва да играят, а не да плащат“, „Спасете работните ни места“, „Налагайте с данъци дебелите котараци“ и т. н.

Continue Reading »

В дълг съм към автора на днешния пътепис — пътеписът е в пощенската ми кутия от доста време и със сигурност си е помислила, че съм забравил пътеписа. Но Виена и Париж са непреходни и неповторими, затова пътеписите за тези градове ще бъдат винаги актуални. Пожелавам на всички приятно четене:

Париж — една сбъдната мечта

(колкото и тривиално да звучи)

част първа

Всъщност всичко започна миналата година, когато мъж-слънце ми бутна в ръцете едно от неговите списания и каза — „Я виж тука има нещо за някакви евтини самолетни билети“. В първия момент ми стана странно какво общо има едно компютърно списание (той само такива чете) със самолетни билети, но погледнах. Имаше сравнение на low-cost компании (нещо много непознато за мен дотогава) — с цени, дестинации и прочее информация. Заинтригувах се и понеже съм си Тома Неверни реших да проверя за какво, аджеба, става въпрос. Е, разбрах, и на всичкото отгоре се зарибих, което всъщност ми отвърза ръцете и свали вътрешните ми задръжки… Оказа се, че ако имаш интернет и кредитна карта светът е много по-близък, отколкото си го представяш.

В свое оправдание искам да кажа, че съм от поколението, което не можеше да пътува свободно — кога по финансови причини, кога поради липса на достатъчно връзки, за да се уреди с евтини екскурзии до соц. дестинациите като Прага, Будапеща и Берлин и най-вече (когато вече започнах работа и можех да си го позволя) поради нежеланието да се чувствам като просяк с 50 долара в джоба, които държавата разрешаваше да се обменят (за контрабандист определено не ставах). А винаги съм искала да пътувам. Ще си изкривя душата, ако кажа, че не съм видяла абсолютно нищо като дете, защото благодарение на майка ми (родом от Москва) все пак успях да видя места, които и сега някои трудно могат да стигнат. Наличието на роднини, следването на брат ми в Ленинград ми позволиха да докосна до неща, които не са за изпускане. Даже с брат ми успяхме да отидем за един ден до Талин, нарушавайки не знам колко си закона (хубавото е, че не ни хванаха — на него можеше да му струва следването, а за мен… не знам). НО, пътят на запад беше затворен за доста години — само четях и трупах информация. Завиждах на всеки, който е успял да се разходи по на запад от Белград*.

А Франция и Париж си бяха гимназиална мечта

(завършила съм Френската гимназия в София). Леля ми, която преподаваше в гимназията, ми беше обещала да ме заведе в Париж като завърша, но за съжаление почина същата година и всичко си остана в мечтите. До преди месец и половина.

Но да се върна на темата за low-cost-овете. Прочетох аз информацията, разходих се из интернет-сайтовете и си намерих ужасно евтини билети до Прага. Казах си „сега ти е паднало, действай…“ и се задействах. Подарих си страхотно пътуване до Прага за рождения ден миналото лято. И това като че ли ми даде увереност, че мога да стигна където си искам. Когато се върнахме, отново се зарових по сайтовете и… ура… билети по 1 евро — за различни дестинации. Разрових се и намерих МОЯТА ДЕСТИНАЦИЯ — ПАРИЖ!!!! Имах буквално два дни да реша едно пътуване отдалечено на светлинни години от момента на резервацията — почти 8 месеца, но си казах или сега или никога. Някои сигурно ще си каже — я пък тая, какво толкова, едно пътуване, един Париж. Да, нещата са много променени и едва ли някой някога ще разбере усещането на нашето поколение, че може да пътува свободно и без някой да го контролира по какъвто и да било начин. Та резервирах си аз билетите и си казах — каквото ще да става. Започнах да търся хотели, да се ослушвам за информация и всичко, което ми е необходимо. Резервациите се промениха поне три пъти за тези 8 месеца, но аз нито за миг не си помислих да се откажа от пътуването, слава богу, че промените не накърниха особено програмата ми, ами включиха две нощувки във Виена, за които, честно казано, никак не съжалявам.

И така, след всичките приготовления, събиране на информация, проверка на времето, правене на планове и всичко, което се сетите, настана денят на нашето заминаване. Да не говорим, че последните няколко дни спях и сънувах как си говоря на френски (за съжаление не съм говорила на френски, май откак завърших гимназия, не ми се е налагало). В Тунис много разчитах да го потренирам, но руския повече вървеше там, а и на мене, нали ми е майчин, ми идваше по-лесно.

Та, тръгнахме. Както и при пътуването до Прага, така и сега не мога да си изкривя душата — летяхме със Skyeurope и всичко беше много точно. Дали е късметът на начинаещия или да, но всичките полети излитаха и кацаха съвсем навреме. Никакви проблеми със закъснения, забавяния, багажи и прочее. А колко облаци наснимах, не е истина !

Continue Reading »

Днес отново ще идем до Белград на концерта на AC/DC. Дани (авторката) е пътувала с влака до там, така че ще прочетем, както за предварителната атмосфера, така и за терците, които човек среща на такова културно мероприятие. Приятно четене:

Белград — Рок енд Рол Презареждане

влакопис за коцерта

Началото на този рок енд рол влакопис започна със

сбирка в базовия лагер (Банкя)

на всички фенове жадни за музика, твърда както преди, заливаща ни ту с високо, ту с ниско напрежение… и въпреки, че рок енд рола е най-силния и най-опияняващия алкохол, всички дружно решихме да „освободим Куба“ и да й покажем какво е пътуване с най-невероятния влак, на който машинист е Ангъст, заедно с духа на Бон Скот.

Кубинската история започна лежерно, като градусът на еуфорията и очакването да видиш една от най-великите групи на света, които казват за себе си, че са наемна батарея и това което ни очаква е експлозията на техния китарен огън… Светкавиците в очите на феновете започваха все по-често да проблясват и да разрязват до скоро трезвия ум на всеки един от тях, така че да ги приведе в състояние подходящо за

ВЕЛИКОТО ПРЕЖИВЯВАНЕ — Rock’n’ Roll Train.

Вечерта напредваше, с нея и нетърпението да се качим всички на влака и

да потеглим към Белград,

където ни очакваше нашето Рок енд Рол презареждане….почти животоспасяващо, защото пред нас щяха да свирят не кои да е, ами AC/DC, тези които взривиха детско-юношеските ни илюзии и продължават да владеят душите ни със своята музика…твърда и винаги същата, както в началото; разтърсваща, защото за миг те връща към идолите ти от детството, когато си ставал човек и когато си осъзнал, че рока не е просто музика, а начин на живот, начин на мислене.

Силата на смесените чувства, които ни връхлитаха като лятна буря, ту силно, ту притихнало вяло, после отново и отново, все повече се засилваше, защото наближаваше часът в който всички ние трябваше да се качим на влака.

Continue Reading »

Признавам си, че не помня как попаднах на това видео — предполагам, че Комитата ми е пратил линка, филмчето много ми хареса (даже малко се просълзих) и реших да питам Филип дали може да го кача и на нашия сайт. Отговорът беше “Sure“:-)

Приятно гледане и не мислете, че сме чак такива говеда, каквито самите ние мислим, че сме:

Sofia’s People: Canon 5dmk2 24p from Philip Bloom on Vimeo.

А градът е София:

Предполагам, че за много от вас Филип Блум е много известен, но т. к. аз самият съм леко темерут и общо взето всеки път откривам топлата вода, за мен Филип е чисто нова личност. И понеже в днешно време, ако човек има блог, то той (човекът) може да бъде представен чрез блога му — ето и сайта на Филип Блум — мисля, че е най-добрия начин да бъде представен.

Автор на филма: Филип Блум

Тъпите коментари: мои