Завършваме пътуването на Константин из Мароко с велосипед. Започнахме с отсечката Танжер до Асила, минахме от Лараш до Мекнес, продължихме към Азру и Зеида, минахме от Миделт до Ерачидия,продължихме към Мерзуга, останахме на гости на една берберка близо Ерфуд и тръгнахме в посока Бумалн. След Бумалн тръгнахме към Уарзазат, след което – поехме към Айт Бен Хадду, катерихма прохода Тизин Тишка, а а последния път се спуснахме от другата му страна в посока Маракеш.

Днес сме в Маракеш и ще се забърнем обратно в Испания

Приятно четене:

Маракеш

част тринайсета на

Из Мароко с велосипед

   Първоначалният план беше да остана две нощи в

Маракеш,

след което да продължа към водопадите Узуд, намиращи се на около 150 км от града. Момчетата си бяха резервирали хотел за 4 дни по интернет, след което щяха да се придвижат с такси към Агадир, откъдето щяха да се качат на самолета си. Разбира се, моите планове, както обикновено, не бяха съгласувани с кръчмаря.

      Влизането в града беше лесно и… ммм… разочароващо…

   …навлизахме в, може би, най- известният туристически център на страната…а изглеждаше, че навлизаме в Столипиново…

   Съвет – ако сте си резервирали предварително хотел в Медината, погрижете се да имате карта как да стигнете до него, още по-добре е да ви чака човек. Ние не се бяхме погрижили, а там е

абсолютен лабиринт

Накрая някакво момче предложи да им покаже къде е хотела и пет минути по- късно бяхме там.   Нямам снимка на хотела им, току-що осъзнах, че

от Маракеш имам много малко снимки

Не знам защо, явно съм бил решил да се наслаждавам и не съм се силил да снимам много. Пък и да не забравяме, че местните не обичат много да ги снимат, та съм избягвал…
   Тeхният хотел беше тясна къща на четири етажа, на първият е рецепцията и ъгъл, пригоден за трапезария. Останалите три бяха с по една стая. Неприятното беше, че нямаше къде да се приберат колелата, затова ги връзвахме /и моето, когато бях при тях/ пред къщата. На вторият ден ми откраднаха бутилката за вода, а на Марк километража, само екрана обаче. Подозираме, че са някои деца, но кой знае. За следващите нощи закараха колелата си на един денонощен, платен паркинг за мотори. Беше на около 2 – 3 км от хотела им, мисля че платиха 5 дирхама за вечер. Та оставих ги и се засилих да обикалям и търся хостел за мен.

   Принципо можехме да резервираме хотел за всички ни, но аз щях да остана само два дни, та се наврях в малките улички.   Тук е времето да отбележа, че

Маракеш е огромен туристически капан

Първо – най-известното в медината е

големият площад Джамал Еф Фна

и всеки ви предлага да ви покаже къде е. Не е безплатно. Не само- много пъти ви въртят из лабиринта от улички, докато си тотално загубен, само и само да ти покажат колко е трудно. Случва се да ви кажат, че е наляво на следващият завой и да ви искат пари, защото те са в друга посока. И площада не е там, разбира се.  

Второ – ако някой ви предложи помощ да си намерите хотел – също не е безплатно. Но тъй като намирах само скъпи такива /30+ евро/, накрая оставих на едно хлапе да ми помогне. Но и то само по скъпи хотели ме влачеше.

   Накрая случайно мернах надпис за хотел в една пресечка и кривнах натам, без да предупредя хлапето, което търчеше по-отпред. Е, то се върна и ме намери и,  след като реших, че ще остана, ми поиска пари, независимо, че хотела си го намерих аз. А и собственика на хотела ме натисна да му платя. Дадох му 8 дирхама и му заявих, че нямам повече, нищо, че иска 20.

   В началото ми поискаха 350 дирхама. Бях предвидил максимум 50 дирхама за вечер, но след толкова търсене, се бях примирил да платя до 100. Та така и му  казах, че повече от 50 не мога да му дам, накрая се спазарихме за 80. Дадох на „рецепционистката” /дъщеря му мисля/ 200 дирхама и тя ми връща 120…чак тогава схванах, че съм спазарил двете спанета за общо 80…бахти късмета… Е, нямах баня с топла вода, но цената си е цена. Момчетата разполагаха с красива стая със собствена баня, топла вода, красиво оформена, обща, тераса на покрива, но пък плащаха 100 на вечер на човек. И имах къде да прибера колелото!

Related posts:

Из Мароко с велосипед (12): Спускане от Тизин Тишка Из Мароко с велосипед (10): Из Уарзазат и ксара Айт-Бен-Хадду С Голф из Мароко (5) – Аид Бен Хаду и Маракеш Из Мароко с велосипед (1): От Танжер до Асила Из Мароко с велосипед (3): От Волубилис до Ифран и Азру Из Мароко с велосипед (9): През Скура към Уарзазат Из Мароко с велосипед (5): От Миделт до Ерачидия Из Мароко с велосипед (7): Ризани и Ерфуд Из Мароко с велосипед (11): През Тизин Тишка Из Мароко с велосипед (6): Към Мерзуга в Сахара Из Мароко с велосипед (8): През Тингир към Бумалн Приказката Мароко (3): Водопадите Узуд и Маракеш

Tags: автогара, гара, Джамал Еф Фна, Из Мароко с велосипед, Маракеш, Медина, Танжер

Днес Цветан ще ни води до Назарет по време на Шабат – не, не Вокално-инструменталния състав Назарет, а градчето, което има претенциите да е роден дом на Исус. Приятно четене:

Oбетована земя: Назарет по време на Шабат

 или

Варна – Назарет за 100 лева

Дева Мария получава от Архангел Гавраил благата вест в Назарет, че ще зачене непорочно от Светия Дух и ще роди Спасителя ни Христос.                                                                                                                                                                       

Тръгваме на това поклонническо пътуване до Светата Земя във времето и пространството, по стъпките на старите хаджии от Назарет до Божи гроб.

По-нататък в пътеписа е използван езика на Вазов с превод на English. Крачка по крачка, да вървим! Step by step, let‘s go!

НАЗАРЕТ е целта за първия ни ден от хаджилъка. Купуваме си промоционални /30 евро!/ самолетни билети Варна – Тел Авив за петък, 19 април 2019, защото билетите за петък сутрин са двойно по скъпи. Защо ли? Букваме за двама 2 нощувки по 150 шекела в хостел Daher в Назарет/Цветница/, Тиберия – 1, Хайфа – 1, Витлеем – 3, Витлеем/Ерусалим – 1/Разпети петък/, Ерусалим/Велика Събота и Великден/ – 2.

 Тъпча в дисагите/стандартното куфарче за Wizz air/ с гащи, тениски, капа/hut/, слънчеви очила, лекарствата, солети и вафли, бурканче лютеница, розови мускалчета и пътеводителя „Новия Завет“ и застраховка за 11 дена.

Но дяволът не спи и ми изпрати изкусително предложение за командировка в Германия! Пази Боже!

Обетована земя: От летището до Тел Авив

 Shabbat Shalom Israel!

Тогава Израел изпада в покой. В петък започва празника SHABBAT/ ШАБАТ/, та чак до събота 21 , когато спират всички самолети, влакове и автобуси. Евреите не ходят на работа, време е за почивка. Ето защо била тази промоция за петък следобед.

През фейс контрола на МOSSAD минаваме бързо, явно не вписваме в профила за терористи – пенсионери. Но интервюто с двама наши младежи нещо се затяга!

За израелската армия не важи SHABBAT.

Получавам безплатно картонче/visa/ за 3 месеца престой без право за работа. Ако изгубиш картончето ще изпуснеш и самолета!

14:53 – добре, че бях си сменил стария паспорт с визите за Сирия и Иран 😉

Митнически контрол няма!

Няма кой да рови из багажа, защото е забранено през SHABBAT! По дяволите, защо забравих бъклицата със сливова! Великденски пости!

От щанда на „WELCOME TO ISRAEL“ грабваме безплатна туристическа карта на Светия град Ерусалим. Не се минаваме да обменим валута по еврейския курс /лев за шекел/и още

питаме за карта на Назарет и транспорт. Няма! SHABBAT!

 PRIVAT TAXI!

15:15 – Последният автобус за Назарет тръгва от централната автогара в Тел Авив в 16 според разписанието на EGEED /има го на руски и английски/. А времето лети, лети! От диспечера на такситата получаваме номерче за максимум 120 шекела до автогарата в Тел Авив. Пристъпвам от крак на крак нервно. Жената гаси цигарата, защото таксито идва най после. Слава Богу!

Спасителят се казва Толик от Узбекистан, който грабва куфарчето ми от ръцете ми и го пъха в багажника. Екстра 2 шекела для чемодан! Деньги дорогой будут, если успеем для автобус на Назарет! Понял! Yess! Нас не догонят!

И забръмчаваме вече по образцовата 25 км автострада за Тел Авив. Топъл вятър нахлува през отворените прозорци и брули муцуните/faces/ ни. Климатикът е изключен. Но няма проблем – само да стигнем навреме. След 15 минути спираме пред автогарата. Слизаме от колата и си прибирам дисагите на Бай Ганьо /briefcase/. Разсеяно бъркам из джобовете си.

Деньги забил в машине! Отдай пожалоста! Толик ясно ме разбра и газ и ни пуха ни пера/дим да го няма/. Това разбира се e стар еврейски номер/виц/. Спасибо, Анатолий!

Благодарих стискайки зъби, но платих тази шеметна цена за копърка/taxi/ 122 шекела вместо 6 шекела за автобусен билет! Бре бре, голям келепир/profit/ пада за мюсюлмани и файда/profit/ за християни. SHABBAT! Добре, че бях обменил по българския курс / за 1 лев за 2 шекела/ във Варна.

Related posts:

Из Светите земи (2): Кесария – Хайфа – Акра – Назарет – Кана – Тиберия Израел, около Кинерет – По стъпките на Исус (3): Назарет Израел и Божи гроб по Нова година (ден 2): Назарет, Галилейското езеро и река Йордан Бързо хаджийство в Обетованата земя (Израел) Любов по време на коронавирус От Назарет до Витлеем по Западния бряг Една разходка из цветния град Барселона – в две части Тунис по време на епидемия (1): Из Сус Облак над София (Шопски облак, Altocumulus lenticularis) Ограничителната зона около Чернобилската АЕЦ: Идея, планиране, маршрут за една Великденска епопея От Хайфа до Акко (Акра), Израел (1): Цитаделата на рицарите–хоспиталиери От Хайфа до Акко (Акра), Израел (2): Още из Цитаделата на рицарите–хоспиталиери

Tags: Oбетована земя, Shabbat Shalom Israel, Израел, Назарет, Шабат

Продължаваме пътуването из Иран с мотора на Борислав – в първата част прекосихме Турция, преминахме от граничния Базарган до средата на пустинята Дащ е Кявир, продължихме през пустинята кък лагера Чак-Чак, после през Язд стигнахме до следващия пустенен лагер – Шехдад, преминахме през пустинята Лут и стигнахме до остров Кешм в Ормузкия пролив, разгледахме остров Кешм и тръгнахме обратно, минахме през Шираз и Персеполис, разгледахме Исфахан, а днес поемаме към Ирански Кюрдистан.

Приятно четене:

Ирански Кюрдистан

част девета на

Из Иран

Вторник.
Азна – Уч Тапех, 751 km

Бях си нагласил алармата на телефона за 6 ч., но се събудих малко преди това, когато слънчевите лъчи вече озаряваха стаята, проправяйки си път през ефирните пердета. Започнах да се приготвям за тръгване, опитвайки се да бъда максимално тих. Не че нямах намерение да събудя домакина си, но все пак. След като бях почти готов, той също стана и макар и силно недоспал, дойде да ме изпрати.

Бях безкрайно благодарен на Али за подслона, предвид че надморската височина тук бе 1900 метра и щях да мръзна много, ако бях спал в палатката си.

Днес ми предстоеше отново да навляза в

кюрдската част на страната,

но това по принцип не ме притесняваше особено.

Както си карах безгрижно, видях насреща си друг мотоциклетист. Оле! Разминавайки се, си дадохме знак, че ще спрем да си кажем две приказки. Оказа се швейцарец, който също скитосваше наоколо сам. И той вече нямал търпение да се прибере, но не и преди да направи бързата си обиколка на Иран. Докато си говорехме, се появиха тези хора и след като ни снимаха, се наредиха като аптекарски шишета, за да ги увековеча и аз.

Въпреки че минах много близо до релефите край Бисотун и тези край Так-е Бостан, дори не си направих труда да спра, за да ги разгледам. Както вече казах, бях се преситил с разглеждането на подобен род забележителности.

В градчето

Равансар

ме очакваше този красив парк:

От Шамшир, намиращ се на 1 800 мн.в., започна спускането ми до околността на Хирви (700 м.н.в.), което продължи около 35 километра.

Тук вече през 10 минути се разминавах с военни джипове с картечница отгоре. Войниците обикновено се усмихваха като ме видят, след което си махвахме за поздрав.

Пътят не спираше да ме смайва с живописните си гледки, накъдето и да се обърнех.

От околността на Хирви пътят тръгна да се изкачва нагоре. Следващата ми спирка бе пред бензиноколонката в

Новсуд

Разстоянието оттук до границата с Ирак е само 6 километра. След като заредих гориво и се освежих с ледено студена вода, започнах да се изкачвам по

прохода Далани,

за който бях чел в Dangerousroads.org.

Related posts:

Из Иран (7): От Шираз през Персеполис към Исфахан Из Иран (3): От Маранджаб до Чак-Чак в пустинята Дащ е Кявир 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (4): Персеполис и Исфахан Из Иран (1): През Турция до Иран Из Иран (6): Остров Кешм и пътят до Хоурбаф Из Иран (4): От Чак-Чак до лагер Shahdad Desert Camp в пустинята Дащ е Кявир Из Иран (8): Исфахан Из Иран (2): От Базарган до пустинята Дащ е Кявир 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (3): Язд, Бам и Персийския залив 11 000 км до Иран, Ирак и Източна Турция (2): Към Техеран Една разходка из цветния град Барселона – в две части Из Иран (5): От лагер Shahdad Desert Camp до о.Кешм

Tags: Saqqez, Иран, Ирански Кюрдистан, Мариван, мотор, Новсуд, проход Далани, Равансар, Сакез