мар. 23 2017

Анадолската обиколка с кола (1): От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе



Заедно с Домоседа започваме една обиколка из Анадола – като за начало започваме с Аксарай и Харан по пътя към Шанлъурфа и Гьобекли тепе. Приятно четене:

Анадолската обиколка с кола

част първа

От Харан до Шанлъурфа и Гьобекли тепе

Анадола, Турция

Всичките ми познати турци ме заклеха

на 1 май да избягвам площад Таксим в Цариград

Там било оригиналното място за протести на прогресивното работничество и понеже властите не разрешавали, идвали още повече хора и точно там всяка година ставали въргалите със заптиетата. А трима от четиричленния ни екипаж точно там им се случи да преспят предишната вечер и едвам се оправиха с адреса и паркирането на тесните улички!

Бяхме тръгнали по-предишната малко след полунощ с кола от София. Аз очаквах, че ще заседнем на границата, защото по-рано същия ден Бойко Борисов беше уволнил 25 митничари на Капитан Андреево. Вместо това заседнахме на тунела на Траянова врата, защото пред нас се обърна тир и го запуши. Злите езици сред натрупалите се от събралите се коли зяпачи коментираха, че вина имала дамата на нощта, заварена в кабината. И двамата с шофьора оцеляха почти без травми. Но не даваха вид, че имат сили и желание да го обърнат на колела и да продължат.

Понеже не видяхме голям шанс да дойде кран да го изкара преди съмване, повечето леки коли обърнахме срещу движението да се изтеглим към предишния изход, карайки в аварийната лента и по този начин разминавайки се отляво с нормално (разбирай – бързо) движещи се коли, още не разбрали за препятствието. Представям си какво му е било на пилотния бабаит, повел колоната ни. Да не си помисли някой, че явилата се полицейска кола полиция е отцепила или отрегулирала нещо.

В Цариград пристигнахме по изгрев

и сред пейзаж от страховито високи нови блокове, асфалтови кръстовища на по няколко нива и безхарактерни молове, се разделихме по интереси – кой да гледа мач на Маестрото (разбирай – Федерер), кой да проучва аромати и физиономии по Капалъ чарши, кой (аз!) да гостува у стари другари отвъд Босфора

в буржоазен Кадъкьой

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

мар. 22 2017

Рожден ден на Местая (Валенсия, Испания)



Със Стощн днес ще ходим на мач на Валенсия. Приятно четене:

Рожден ден на Местая!

Валенсия, Испания

Отново с моя добър приятел и сподвижник по спортни пътувания Манол решихме да посетим нова футболна дестинация. По моя идея се спряхме на любимия ми футболен отбор в Испания – Валенсия. Решихме, че е най-удачно да го реализираме на връх моя рожден ден, когато трябваше да се състои мача между Валенсия и Атлетик Билбао на легендарния стадион Местая.

Валенсия, Испания

Синхронизирахме нискобюджетните полети от София и Манчестър до

Валенсия,

резервирахме апартамент в центъра на града и закупихме билети за мача онлайн. Оставаха ни няколко месеца до пътуването и с нетърпение очаквахме Валенсия да започне да побеждава, защото отборът преживяваше един от най-трудните си сезони. В навечерието на пътуването ни Валенсия беше малко над зоната за изпадащи (15-то място) и след няколко поредни много слаби резултати.

Моят полет от София кацна на

летище Кастейон,

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

мар. 21 2017

Ловозеро край Мурманск, Русия (9 част на През Източна Европа с джип)



Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония и Хелзинки. От Хелзинки стигнахме Куусамо, влязохме в Русия и пристигахме в Мурманск. разгледахме Мурманск, а днес отиваме в тайгата – на чист възду край езерото Ловозеро.

Приятно четене:

Ловозеро край Мурманск, Русия

част девета на

През Източна Европа с джип

Ловозеро, Мурманск – Русия

Сутрешната процедура е ясна – ставане, душ, закуска…
Тъй-като ни бяха предупредили, че ще

излизаме на излет

изкарахме пуловерите и дебелите якета… Изкарах и високите зимни обувки…
Облякохме се, но якето си го сложих в раницата, защото хотела все пак се отопляваше и бе комфортно…
Неколкократно бях питал колегите/приятели дали не е по-добре да дойда с моя автомобил – да не се наблъскваме в колата им, но твърдо заявиха, че колата е седем местна (Хайлендър) и най-добре да пътуваме с един автомобил…

Официалното обяснение бе за да можем спокойно да си пийнем 🙂 Неофициално изпитвах съмнения, че искат да пътуваме с автомобил с руски номера за да не дразним ‘властите’ – целия район наоколо бе пълен с всякакви строго секретни обекти..
Докато чакаме да дойдат да ни вземат излязохме пред хотела (жената да пуши)… Мурманския юлски ветрец режеше – дори с трите ката дрехи (тениска, пуловер, грейка, но без северното яке все още) се усещаше студа – бе около +5°С
Прибрахме се обратно в сградата – абе. хладничко си е по тези ширини 🙂

Към 9:30 се появи колата… Претоварихме от Джипа тенекията сирене (бе предназначена за шофьора – той да я разпределя по познатите). Добавихме и няколко от ‘аварийните’ консерви и лютеница, които така и не използвахме до тук. .. Натоварихме се и тръгнахме да събираме останалата част от групата…
Съпругата ми предвидливо седна на последния ред седалки 🙂
Събрахме още двама приятели и групата придоби следния вид – домакина, съпругата му, ние – трима хубавци на втория ред, и съпругата ми – на третия ред седалки…
В момента в който се ‘окомплектовахме’ настана лека суматоха – започнаха да се търсят и намират две кожени цилиндърчета, затворени с цип…
Отнякъде изскочи бутилка 10 годишно уиски (бяха го подарили предходния ден от кораба):

Ловозеро, Мурманск – РусияОт кожените цилиндърчета изскочиха ей тези чашки:

Ловозеро, Мурманск – Русия

И работата стана страшна –

все пак още няма 10 сутринта 🙂 Единствените, които не пиеха бяха шофьора и съпругата ми…
За мезе на уискито бе изкаран буркан леко солени краставички (не мариновани) Абе може да изглежда странно, ама си подхождаха Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

мар. 20 2017

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море (9 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)



Продължаваме за кратко Кавказката седмица, в която обръщаме повечко внимание на страните от другата страна на Черно море. Следва продължението на пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границатас Абхазия Днес ще опознаем Република Абхазия, почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Девета част

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Република Абхазия

се отделя от Грузия през 1990 година, утвърждава се след Абхазко-Грузинска война (1992г.÷1993г.), а официално се провъзгласява за независима държава през 1994 година. Призната е само от 4 държави, членки на ООН и от още 4 сепаратистки държави като самата нея. В официалните документи на ООН тя се разглежда като грузинска територия. В документи на Европейския съюз и САЩ за Абхазия се говори като окупирана от Русия грузинска територия. Бих казал, че впечатленията ми на турист са за една независима държава, която има собствена армия, правителство, парламент, президент, столица, национално знаме, химн, герб. Икономически и политически е обвързана с Русия, например валутата е руската рубла. Руският език е втори официален след абхазкия.

Разговаряйки с доста абхазци, обикновено им задавах „провокативния въпрос“ ако се проведе референдум за присъединяване към Русия, биха ли гласували „за“. За мое учудване всичките отговаряха, че не искат да се обединят с Русия. Обобщено, тяхното становище беше: „Ние сме горд и независим кавказки народ. Не искаме да сме нито част от Русия, нито част от Грузия. Искаме да сме самостоятелна държава. С Русия поддържаме добри търговски отношения, руските туристи са добре дошли при нас. Когато Грузия ни признае, ще развиваме търговията, транспорта, туризма и с нея.“

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

Валентин Дрехарски с традиционна кавказка униформа, като горд и независим абхазец

И още нещо, което ме учуди. Това е една от малкото държави, където хората си харесват управниците. Поне всички, с които разговарях, твърдяха че управляващите са честни и почтени хора, работещи за страната си. Събеседниците ми казваха, че сами си избират ръководителите и ако не са доволни от някой го сменят. (Друга подобна страна е Русия. Даже в Турция не се среща подобно мнение. Не знам как е в КНДР 😉 – бел.Ст.)

Друг интересен момент. При разговор с уредничка в един музей тя ми каза, че при тях в Абхазия почти не идват хора от Европа. Те много се радвали на такива като мен, защото сме можели с очите си да видим каква е истината за тяхната страна. Тази жена ми заяви директно: „На вас в Европа мозъците са промити от медийната пропаганда срещу Абхазия и в полза на Грузия“ (Замислих се – какво изобщо се говори в Европа за Абхазия, че европейците да бъдат с промити мозъци по темата??? Странните държави често си мислят, че са център на Вселената– бел.Ст.)

Абхазия се намира срещу България, от другата страна на Черно море.

Бреговата й ивица е с дължина 210 км. и оформя югозападната граница. На североизток е Русия, а на югоизток – Грузия. Територията на тази малка държава е 8,7 хил. км², което е 13 пъти по-малко от площта на България. Населението е 250 хиляди души, т. е. близо 30 пъти по-малко от българското. Около ¾ от територията е заета от хребетите на планината Кавказ. Най-високият връх е Домбай-Улген (4048 м.). Южната част е равнинна, така наречената Колхидска низина. Високите планини обуславят мекия субтропичен климат по крайбрежието, защитавайки го от студените ветрове. Първото ми къпане в Черно море беше на 31-ви май, а водата беше топла както по нашето южно Черноморие през втората половина на юни. Половин месец по-късно, например, на севастополския плаж в Крим водата беше доста по-студена. По времето на СССР абхазкото крайбрежие е било любимо място за отдих и тогава са го наричали „Съветската Ревиера“. Сега някогашните почивни домове се възстановяват, строят се и нови малки частни хотели. Постепенно Абхазия се оформя като чудесна туристическа дестинация със субтропичен климат, топло море, планински езера и водопади. Най-същественият недостатък са дребни камъни или едрия пясък, с който са покрити плажовете. Считам, че ако Абхазия се намираше в Западна Европа, щеше да бъде една от най-желаните дестинации и щеше да се посещава ежегодно от милиони туристи.

Кавказките планини се спускат към Черно мори и допринасят за мекия субтропичен климат на Абхазия

История

Откритите артефакти на абхазка територия свидетелстват, че шест хилядолетия преди новата ера се е развило занаятчийството, наред със земеделието и скотовъдството. Две хилядолетия преди Христа в региона се разпространява културата на каменните гробници, наречени Долмени. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version