Днешният пътепис ще ни покаже милата ни родина през истински оценяващ я поглед. Анастасия ще ни покаже това, което, хващам се на бас, никой от вас, никога не е изпитвал към нашата скромна, странна, реалистична, антиромантична, черногледа и … съвсем нелоша страна

Приятно четене:

Кажи здрасти на България

- Искаш ли айран?
- Какво е това?
- Разредено кисело мляко.
- МОЛЯ?!!

Този разговор беше една от първите ми срещи с България. Добре дошло, малко рускинче, ела да ти покажем какво е сирене, разредено кисело мляко и супа от черва. Извинете – шкембе чорба!

Бях на осем, когато родителите ми решиха да се преместят в България. Причините са много, но има една, която е най-важна – търсили са свободата. През 1997 година в Украйна свобода няма, не и на практика. Всеки има възможността да работи, но не всеки има щастието да изкарва пари, достатъчни поне за прехраната. Родителите ми отиват там, където е по-свободно. Поне тогава. И поне за тях. Знаели ли са, че това е държава, толкова наранена от решението на Тримата големи по време на Ялтенската конференция Югоизточната част на Европа да попадне в лапите на СССР? Знаели ли са, че всяко ново запознанство в продължение на всички тези години ще започва с „Хей, а ние учихме руски в училище, но аз нищо не знам”? Знаели ли са какво е боза, и че думата значеща потник на руски, в България носи свещеното значение на „мама” – „майка”? Предстояло им е да научат.

Когато пристигнахме в България, ние не знаехме нито дума български. Кълна се – нито думичка. Спомням си как с мама ходихме до магазина и тъй като не можехме да кажем „хляб” или „мляко”, ги сочехме с пръст и се смеехме. Беше ни неловко, че сме такива невежи. Тогава проговорихме – „хлябът” стана по руски „хлеб”, а „млякото” – родното ни „молоко”. Магазинерките се усмихваха и ни поправяха, а ние се учехме.

Никога няма да забравя първия си учебен ден в българското и любимо 7-мо СОУ „Кузман Шапкарев” в Благоевград. Учителката беше написала числата от 0 до 10 на дъската и вероятно искаше да ги преговорим. Първо изпитах ужас. В Украйна за една година се учихме да смятаме, събираме и изваждаме до 1 000, а за домашно през лятната ваканция ни бяха дали таблицата за умножение, която бях научила прилежно, и изведнъж мен ме карат да назова числото 0. Честно да си призная, си казах наум – „Тези тук са абсолютни идиоти” и вдигнах ръка.
- Кое е числото, Настя? – попита стреснато госпожата, която прекрасно знаеше, че аз не мога да обеля и дума на „език свещен на моите деди”.
- Ноль – каза смело Настя и победоносно огледа „идиотите”, които след моето признание изглеждаха още по-шокирани.
- Правилно. Само че на български се казва „нула”.
Егати! То пък трябвало и на български … 

Ако си мислите, че местенето в нова страна е леко, жестоко се лъжете. Особено във времена, когато информацията достига през филтрирани медии и в ограничени количества. Ние не знаехме нищо за тази страна и вероятно от няколко реда насам вие се питате – защо (по дяволите!) сме дошли тук? Ще поясня. Продължи.. »

Tags: българи, България, български, Моцарт, рускини, руснаци, чалга

Затрупа ли ви снега? А улиците почистиха ли? Вместо да мрънкотите, колко е студено, снежно и че взорът от никъде надежда не види, взмете се стегнете и се качете на Витоша! Днес екипът на Луканет, който освен всичкта си друга работа, поддържат и хостинга на нашия сайт, ще ни водят на Витоша.

И така представям ви тези, които ми спасяват задника всеки път, когато смело и безотговорно се опитам да съсипя сайта, който четете

Та, приятно четене:

Снежна разходка на Витоша

Дните за отработване са едно много хубаво нещо – хем първо не работиш, хем после отработваш, ама не съвсем. Защото не съм видял някъде да им се гледа насериозно като на работен ден. Затова и във фирмата решихме да го обърнем на спортен полуден. На шега или на майтап, но стигнаме до Витоша тази на пръв поглед неприветлива събота. Продължи.. »

Tags: Витоша, зимна разходка, Златните мостове, Луканет, снежна разходка, сняг, хижа Бор, хижа Кумата, хостинг

 Явно тази седмица ни е за първите част на няколко сериала. Днес започваме с една обиколка около Прилеп в Македония, Цветан ще ни води натам. Приятно четене и гледане:

Прилеп

част първа:

Вароша

Билетът София-Прилеп е 45 лева.Градът е известен с фабриките за тютюн,бира,шоколади и манипулатори. Но ние се интересуваме за балканския юнак – Крали Марко?

А, кралят на Прилеп имаше  паметник в центъра на града! Сега е турнат по- актуалният на Александър Македонски.

Александър (Ацо, Сашо) Македонски – Прилеп, Македония

Това е решението на шефовете – Лъвовете от ВМРО ,,Тодор Александров”.

Лъвовете от ВМРО Тодор Александров

Продължи.. »

Tags: Mанастир Св.Архангел Михаил, Александър Македонски, Вароша, ВМРО, Крали Марко, паметник, Прилеп, Св.Богородица, стенописи, Тодор Александров, Успение Богородично, фрески, църква Св. Никола

Тези започнахме няколко дълги обиколни пътеписа. След Африка и Индия, днес наред е Европа. Ирина ще започне разказа си с Люксембург и Брюксел, за да ни покаже отново предколедна Европа.

Приятно четене:

Европа преди Коледа

част първа:

Люксембург и Брюксел

Подготвяте ли трепетно новогидшното меню?   Аз – да, пиша-бриша, правя списъци, рисувам схеми, сякаш ще храня двайсетина изгладнели талибани, а не само нас двамата… Така де, новият ми принцип е по малко от всичко, за да опитам колкото се може повече рецепти. Ще ги споделя и с вас разбира се, защото споделената храна ми става все по-вкусна от тази, дето я приготвям само за себе си.

Но преди това имам да ви разквазм за едно много хубаво и напоително – предколедно пътешествие.

Разбира се отново с влак. Много влакове, които в крайна сметка се сляха в един, в стотици размазни картини, кафе в бордбистрото, едно спално купе, забързани резервации, малко закъснения и много спокойствие. Въпреки че пътната обствановка миналата седмица в Европа беше доста тежка, изненадващо нямахме почти никакви проблеми с разписанието, освен малко закъснения, но в рамките на търпимото.

Докато пътувахме прочетох четири книги, изядохме всички коледни сладкиши, унищожихме един пакет датски пиперени бисквити, малко френски макарони и много белгийски шоколад. Какво е едно пътешествие без опитване на непознати кулинарни шедьоври?

Това пътешествие не беше планирано дълго време и с големи подробности, купихме билетите в последния момент и знаехме основните дестинации, но въпреки това се получи чудесно. Не обичам да чета предварително информация за местата, които ще видя, някак се оставям те да ме изненадват и водят, а обикновено и не съжалявам, ако сме пропуснали някоя забележителност или интересно място – градът се разкрива сам в случайните странични улички, където диша наистина като себе си.

И така маршрутът включваше:

Люксембург – Брюксел – Антверпен – Хага – Амстердам – Копенхаген – Малмю – Хамбург и обратно в Нюрнберг.

Признавам, че една подобна обиколка се осъществява доста по-лесно, когато се тръгва от Германия – желаните дестинации са много по-близо и не се налага използването на самолет, за да се спести време, както направихме през лятото. Всички тези градове са много по-приветливи, когато времето е хубаво, но пък и зимата не трябва да се пренебрегва – въпреки студът всяко място има своето неповторимо очарование през различните сезони.

На 16 декември рано сутринта тръгнахме за

Люксембург

и шест часа по-късно вече бяхме там, където ни посрещна обилен снеговалеж. Този сняг ни преследва през цялото време – където и да отидехме заваляваше и натрупваше огромни преспи – същинска приказка, особено ако я гледаш през прозореца на някое топло кафене

Нямах някакви предварителни очаквания за

Люксембург, но все пак градът ме изненада Продължи.. »

Tags: белгийски шоколад, Брюксел, Европа, Коледа, Люксембург, шоколад