май 26 2016

Истанбул с мотор (4): Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк



Продължаваме пътешествието с мотора на Тони до Истанбул. След като пристигнахме в града, започнахме с обиколката му със Света София и Султан Ахмед и продължихме през парка Гюлхане към кулата Галата. Започваме втория ден на пътешествието, през което ще разгледаме двореца Долмабахче и парка Миниатюрк.

Приятно четене:

Истанбул с мотор

част четвърта

Дворецът Долмабахче и паркът Миниатюрк

Ден 2, 20.09.2015 г.

Денят започна към 7:00 ч. Трябваше да хванем първото влизане в Долмабахче преди навалицата. За щастие бяхме в сърцето на Истанбул и успяхме да се потопим в цялостната атмосфера отново, като сутрешно чайче и кафе на местно кафене само с турци на него. Попътно към отсрещното кафе взехме по един геврек от случайно преминаваща количка 🙂

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo94.jpg

http://www.tonyco.net/pictures/Istanbul_2015/Istanbul/photo95.jpg

Турците от рано хвърляха табла и бяха седнали на седянка, разбира се само мъже. Петя правеше изключение.

Метрото

минаваше през нашия квартал, като сравнително скоро изградения мост над Златния рог се явяваше като спирка. По средата на моста е спирката и така може да се ползва от двата квартала, нашия и отсрещния от другата страна на Златния рог. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

май 25 2016

Зимбабве: На гости у вожда на племето ндебеле



Днес сме на гости на едно африканско село – Чидобе в Зимбабве. Къде, какво, как – в разказа на Дани за живота на ндебеле в южната половина на Африка. (с гордост установявам, че това не е първия път, когато разказваме за ндебеле на нашия сайт!)

Приятно четене:

Зимбабве

На гости у вожда на племето ндебеле

На гости у вожда, Зимбабве, септември 2015

Отклоняваме се от асфалтираното шосе, което и без това не е особено натоварено. Продължаваме по „черен“ път, който на места е червеникав на цвят, заради глинестата почва, а на други е песъчлив. Отиваме на гости у вожда.

По пътя – Зимбабве

По пътя

Пътят е неравен и много прашен. Задминаваме пешеходци и каруци, теглени от магарета. Разгарът на сухия сезон е и дърветата от двете страни на пътя са почти оголени. Тук-там, сякаш като обработени с фотошоп се открояват ярко зелени акации. Почти сюрреалистично е, защото дървесните видове са едни и същи, а само единични дървета са покрити със зеленина. Това повтаря гледката, която видях от самолета над Зимбабве  – ширнали се земи, покрити с голи акации, насред които има една-единствена, раззеленила се за колорит.

Акации, Зимбабве

Акации

Нямам търпение да се запозная с вожда. Лингвистичната ми подготовка се оказва непотребна в случая. Бях понаучила няколко думи и изрази на най-разпространения в Зимбабве език шона, обаче вождът е от племето ндебеле, преки потомци на Шака Зулу, преселили се от Квазулу Натал, Южна Африка. Техният език е ндебеле. В буса набързо научавам няколко важни за комуникацията изрази. Дори лекичко хитрувам – написвам думите на ръката си, за да не ги забравя. След няколко повторения ги запомням добре:

  • Сали бонани (звучи като silly banani) – здравей
  • Сиабонга – благодаря
  • Екуше – това е нещо като заместител на звънец на вратата. Преди да се влезе в двора, се извиква силно, за да чуят хората вътре, че идва гост. Казвайки екуше, искаме разрешение да влезем.

Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

One response so far

май 20 2016

Малта в 7 дни



Заминаваме за Малта – Цветелина ще ни бъде водач. Приятно четене:

Малта в 7 дни

През месец февруари се предлагат малко дестинации – предимно в топли места и това е обяснимо. След не дълъг размисъл решаваме, че нашата посока е Южна Европа и по-точно Малта. Туристическите фирми предлагат два варианта-2 или 7 дни, тъй като директни полети София-Малта има във вторник и събота. Избираме 7 дневна екскурзия и започваме подготовка. Това, което намерих из интернет, беше интересно, но като че ли доста остаряло.Нямаше пътепис или информация от близките месеци, затова се доверихме на това, което прочетохме. От туристическата фирма също ни дадоха малко информация и се впуснахме в приключението Малта.

Още на летището Малта ни посрещна в началото на февруари с 25 градуса .За седем дни престой температурите бяха около 20 – 25 градуса през деня и около 15 градуса вечер.От летището специална кола ни откарва до избрания от нас хотел -Долмен в гр.Аура.

Аура се намира в залива Св.Павел,

на 17 км от столицата Валета, в област Буржиба. Хотелът е огромен, на много стратегическо място, на ф м от морето.

Няма да говоря за историята на Малта, защото тя е всеизвестна – най-често я наричат Страна на рицари.

Но ето какво ни направи впечатление по време на нашия престой, или няколко неща , които не знаем за Малта. Първо –няма значение в кой град ще отседнете – всичко и така слято, че често не разбираш дали вече си преминал в друго селище. За отбелязване е обаче, че отскоро са поставени табели, които обозначават началото и края на населеното място. Табелите на два града могат да разделят улица на две.

Табела за начало на населено място, а малка зад нея е следващото – Малта

Табела за начало на населено място, а малка зад нея е следващото

Пътуването из Малта се осъществява само с автобуси

Няма ги обаче прословутите жълти автобуси,тях може да си ги купиш в умален вид само като сувенир.От края на 2014 г. в Малта има фирма Малта публичен транспорт, с нови автобуси.Те кръстосват целия остров, който е само 300 км, но се движат така, че да има връзка за навсякъде. Предвижването с тях е изключително лесно и бързо, защото отделните линии са движат през 10-15 минути.Във всяко населено място има малка автогара, откъдето тръгват много линии, а самите спирки са през 400 м. На спирките има карта за движението на автобусите и връзките, които могат да се направят. Никъде не ни се наложи да чакаме повече от 10 мин. Карта за  целия автобусен транспорт маже да получите от рецепцията на всеки хотел безплатно. Най-изгодно за туристите е да си закупят карта за една седмица, която струва 21 евро. На пръв поглед не е евтино, но на ден може да сменяш колкото искаш автобуси за всички посоки, а цената на  един билет за едно возене е 1,50 евро. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

3 responses so far

май 19 2016

Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера



Време ни е за тенис, време ни е за Лазурен бряг! Бисер и Нели ще ни водят до Монте Карло, Ница и Лазурния бряг. Приятно четене:

Тенис-турнир в Монте Карло и неповторимата Ривиера

Всяка година през април в Монте Карло се провежда

тенис-турнир от категория Мастърс 1000

Като такъв, в него участват най-силните тенисисти. Турнирът се провежда на клей, което предполага атрактивни тенис мачове. Не на последно място, турнирът се провежда на едно от култовите места в Европа, известно с лукс и богатство.

Монако е топ – дестинация на Френската ривиера

Но както установихме впоследствие, Френската ривиера предлага интересни забележителности, по-малко популярни в България, но заслужаващи да бъдат посетени – градчета като Кан-сюр-Мер, Сейнт Пол де Венс, Ванс. За тях ще Ви разкажа по-подробно на следващите страници от пътеписа.

Но да се върна на тенис-турнира. Аз и жена ми го посещаваме за втори път. Първият беше през 2015. Тогава имахме билети за първите дни от турнира, когато шансът да видиш в игра Федерер, Джокович или Надал е много голям. Но обикновено първите двубои не са оспорвани, поради разликата в класата на тенисистите. Затова тази година купих билети за полуфиналите и финала на турнира, като се надявах да гледаме качествена игра, представена от най-силните тенисисти.

Няколко месеца след миналогодишния турнир получих уведомителен мейл от Монте Карло. Информираха ме, че като техен клиент ще имам предварителен достъп за покупка на билети за турнира през 2016г. Този мейл ме изненада с уважението, което показват организаторите към своите тенис-фенове. Вечерта разказах на жена ми за възможността, която ни се предоставя и веднага взехме решение – отиваме на турнира през 2016, като го съчетаваме с кратка екскурзия по Ривиерата. На 01.10.2015 получих обещания достъп за покупка на билети – взех за централния корт, на 8 ред по два билета за полуфиналите и финала през 2016. Покупката им беше много ранна, но от опит знам, че билетите свършват бързо и не трябва да се чака.

След това дойде ред на проучването за самолетни билети. Директни полети от България за Ница няма. Има такива полети от Букурещ, но не всеки ден. През 2015 летяхме с Блу Еър от Букурещ, но те имат полети само в четвъртък и неделя. Финалът на турнира е в неделя, но съобразих, че при дъждовно време може да бъде отложен за понеделник. Затова реших, че ще пътуваме обратно за България във вторник.

Избрах да летим и в двете посоки с Ал Италия – от Букурещ през Рим за Ница. Престоят в Рим е около два часа, но те минават бързо – летището в Рим е голямо и се пътува с автобус от терминала, на който идваме от Букурещ до терминала  за Ница.

Поради ранния полет от Букурещ – 6.20 сутринта и ремонта на Дунав мост 1, запазих нощувка в хотел Отопени,  2 – 3 *. Хубавото на този хотел е, че се намира в близост до летището, както и че осигурява паркинг и трансфер в двете посоки от и до летището, независимо от часовете на излитане и кацане.

Ница

е идеалното място за всекидневно пътуване до Монако. Има автобуси през 15-20 минути и цената на билета в едната посока е 1.50 евро. Затова запазих квартира в старата част на Ница чрез www.homelidays.co.uk. При по-дълги екскурзии в чужбина винаги си запазваме квартира, а не хотел и често използваме този сайт за настанявания. Ако пътуваме с децата си запазваме по-голям апартамент и така ни е не само комфортно, но и много практично- разполагаме с кухня и можем да си приготвяме топла и вкусна храна за деня.

След тази предварителна подготовка оставаше само да чакаме април 2016, за да започне новото ни тенис-преживяване.

Начало – 14.04.2016 / Плевен –Русе – Букурещ

От Плевен тръгнахме към 16.30 и въпреки чакането на Дунав мост  (около 30 минути), пристигнахме в хотел Отопени около 20.30 вечерта. Поръчахме си на рецепцията събуждане в 4 сутринта (ужасно рано дори и за моите стандарти), паркирахме колата на паркинга им и си уговорихме трансфера до летището за 4.30, тъй като както вече писах полета ни беше в 6.20.

През нощта в хотела беше шумно и не спахме добре, но и без това трябваше да ставаме много рано. А и екскурзията сега започваше и нищо не можеше да развали настроението ни.

Въпреки ранния час, летище Отопени беше много оживено. За около 40 минути се чекирахме, преминахме проверките и около половин час преди полета бяхме на гейта.

На Рим имахме престой

от 2 часа, но времето мина бързо – летището е голямо , а и пътувахме с автобус до терминала за Ница. Поради технически причини, полета се забави и затова кацнахне в Ница около 12 часа на обяд.

Тъй като настаняването ни беше едва към 16 часа, предварително бяхме решили да посетим вила Керилос. Тя се намира по пътя за Монако, на около 30 минути от

Ница

Затова от терминала хванахме автобус 98. Цената на билета е 6 евро. Автобусът минава почти по цялата дължина на Променаде дес Англес. Всяка спирка предварително се съобщава и изписва. Ние слязохме на последната спирка Променаде дес Артс. Оттук се качихме на автобус 81 в посока Кап Фера. Цената на билета за този автобус, както и за другите автобуси, пътуващи от Ница до други селища по Ривиерата е 1.50 евро. Билетите се купуват от шофьора. Пристигнахме във вила Керилос с багажа от летището, като си мислехме, че ще има къде да го оставим на входа. Да, ама – не. Имаше си надпис на френски, че не може да се влиза с голям багаж. Та учтивия младеж от касата ни върна като изобщо не обърна внимание на молбите ни.

Търсейки решение , се помотахме из селцето около 15 – 20 минути и намерихме по някаква случайност ж.п. гарата, което си беше чиста ж.п. спирка. Решихме да питаме дали там имат място за багаж. Попитахме на английски продавачката на бюфета, която се оказа, че изобщо не ни разбира, както и ние нея, защото говореше само на френски. За щастие се появи един преводач-купувач и се разбрахме с момичето, че тя ще ни пази багажа до 17 часа, когато затваря бюфета . Малко на риск си оставихме багажа за съхранение. Учтивият от касата се учуди, че ни вижда отново.

Вила Керилос

е на прекрасно място. На брега на морето на малко полу-островче с изглед към Кап Фера. Тя е построена през 1900 година от френския археолог Теодор Райнах и съпругата му Фани Кан. Понеже Райнах се е възхищавал от старогръцкото и римското изкуство, е направил вила в стил от времето на древните гърци и римляни. Тя наподобява на  къщите от началото на Новата ера, които са оцелели и могат да се разгледат в Помпей и Херкулан (до Неапол). Във вилата има копия на много известни статуи от древността, на които явно семейство Райнах са се възхищавали.

По-долу е снимка на Вила Керилос от страната на морето и Кап Фера.

Монте Карло и Ривиера - Монако, Франция

Вила Керилос

Това е вътрешния двор, около който са разположени стаите от първия етаж. В къщите в древността се е ползвал и за събиране на вода, както и снимка на една от многото мозайки. Продължи..


Гласувайте, ще се радвам да ви е харесало!

2 responses so far

Older Entries »

Switch to mobile version